Приятелите говорятпомежду си ясно
“Няма ли опасност това наблягане на приятел¬ството с един приятелски настроен Бог да подкопае отношението на подобаваща почит и благогове¬ние към Него?” Този въпрос дойде от един пастор по време на църковна конференция, на която присъствах наскоро. Но по-рано съм чувал и други да изразяват същата загриженост.
Въпросът със сигурност заслужава да се вземе насери¬озно, тъй като за мнозина изглежда трудно да почитат Бог, възприемайки Го едновременно като безкрайния Създател и като нежен и близък Приятел. Било е явно необходимо из-раелтяните да станат свидетели на Божията демонстрация на сила и величие в подножието на Синай.
Обаче, докато светкавиците блестят и земята под краката им се тресе, те са готови да обещаят абсолютно всичко на Бог. Някои може да смятат, че това треперещо покорство е “правилното благоговение”. Но не много дни след като гръ-мотевиците отминават, хората танцуват бясно около златна-та статуя на теле!1 Докато Исус чудодейно храни тълпите, изцелява болни и
възкресява мъртви, хората са готови да Му се покланят и да
Го коронясат за цар. Но когато отговаря на враговете Си с
Божествена нежност, когато се отнася с грешниците с тър
–
пение и уважение, когато обяснява, че царството Му не ще
бъде установено със сила, когато на Голгота смирено понася
страховито насилие, повечето от Неговия народ или Го из
–
оставят, или се присмиват на твърдението Му, че е Син на
Бога.
Юда е един от онези, които объркват Неговото великоду¬шие със слабост. Когато Исус коленичи, за да измие краката му, Юда Го презира за Неговото смирение. Богът, който той би уважавал, никога не би паднал толкова ниско.
Кое ви вдъхва по-голяма почит: ужасяващата проява на Божията сила на планината Синай или картината на Великия Творец, тихо плачещ на Елеонския хълм? Ако историята на Синай и историята на Елеонския хълм са ни накарали да ви-дим Бог и като величествен Цар, и като милостив Приятел, значи сме се научили да се покланяме на Бог с вида благого-вение, което Той желае – благоговение без страх, с почитта и уважението спрямо приятел.
Такива приятели могат да имат по-ясно разбиране за Бо-жиите пътища, защото Бог е в състояние да им говори по-яс-но. За разлика от просто покорните слуги, те нямат търпение да научат повече за Този, на Когото се възхищават. Ревниви за Божията репутация – каквито и трябва да са приятелите – те са показвали, че може да им се довери информация, която други не биха разбрали или дори биха злоупотребили с нея.
На тях Бог може да разкрие Своята нежност, без опасност да я презрат като слабост. На тях може да каже, че не цени нищо по-високо от тяхната свобода, без опасност уважение-то им към дисциплината и реда да намалее. Може да им по-каже, че Той е самото олицетворение на прошката, без опас-ност те да се отнасят към греха по-малко сериозно. Може да ги увери, че няма нужда да се страхуват, без опасност бла-гоговението и страхопочитанието им към Него да намалеят.
Исус не пести думи да предупреждава за опасността от
споделянето на скъпоценна информация с хора, които не са
готови или не могат да я приемат, или дори могат да я счетат
за обидна. Когато наближава краят на Неговото изключител
–
но описание на Бога в Планинската проповед, Той тържест
–
вено препоръчва: “Не давайте свято нещо на кучетата, нито
хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с
краката си и се обърнат да ви разкъсат.”2 Ако това ви изглеж
–
да твърде силно казано, отношението, което Исус получава
през следващите три години, определено доказва истин
–
ността на предупреждението Му.
Между приятелите няма “неясна реч”
Представете си да чуете Бог да казва, че понеже сте Негов приятел, ще може да говори с вас по начин, какъвто не може да си позволи с другите хора. Моисей получава именно този великолепен комплимент; и съм се чудил как ли се е чувст-вал, докато слуша Бог да обяснява на Мариам и Аарон, че Той може да говори по-ясно с техния брат, отколкото дори с пророците.
Мариам и Аарон са станали ревниви за специалната връзка, която Моисей има с Бога, въпреки че брат им е опи¬сан като “много кротък човек – повече от всички хора, които бяха на земята.”3 Спомням си, че като бях дете, ми се стру¬ваше малко нескромно от страна на Моисей да се хвали със собственото си смирение! Но по-късно осъзнах, че наистина е било нужно да притежава доста смирение, за да признае, че е кротък. Кротостта в лидер рядко е предизвиквала въз-хищение и доверие. По време на президентските избори кандидатите не превъзнасят своята изключителна кротост и смирение като качества, които биха ги направили подходя¬щи за високия пост!
Едно от първите стихотворения, на които ме научи майка
ми, започваше с думите: “Нежни Исусе, кротък и благ, поглед
–
ни това малко дете…”. Тогава тези думи ми се струваха много
красиви. И все още мисля, че са такива. Но много от хората,
на които Исус идва да разкаже за Своя Отец, Го презират и
отхвърлят за Неговата нежност – точно както пророк Исая е
предсказал, че ще се случи.4 Векове по-рано Бог казва на кроткия Моисей, че някой ден Той ще издигне специален пророк сред народа Си Из¬раел, “пророк като теб.”5 Исус разпознава това предсказание като отнасящо за самия Него.6 А Моисей трябва да е наблю¬давал с нарастваща почуда и възхищение с какво смирение и благодат се отнася Синът на Бога към всички, особено към враговете Си.
Преди Исус да бъде разпънат, Моисей идва да говори с Него на Планината на преображението. Пророк Илия се при-съединява към тях и тримата мъже – двама човеци и техният Създател, Бог – макар и в онзи момент в човешка плът – гово¬рят “лице в лице”, както приятели говорят един с друг. Лука пише, че са разговаряли за жестокото отхвърляне и екзеку¬ция, които Му предстоят.7 Въпреки че толкова много хора презират Исус за Негова¬та кротост, мислите ли, че Моисей би се срамувал да застане редом със Своя Господ? Каква чест да бъде идентифициран с “нежния, кротък и благ Исус”! Моисей не се срамува да пред¬стави себе си в книгата „Числа“ като по-кротък и смирен” от всеки друг по лицето на земята”. Да бъдеш такъв, означава да бъдеш като Бога.
Изглежда, обаче, тези качества на Моисей не предизвик
–
ват уважението на неговите брат и сестра. Бог повиква и
тримата в Своето присъствие. На Аарон и Мариам е нареде
–
но да направят стъпка напред. И Бог казва:
“Слушайте сега
думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му ста
–
на познат чрез видение, насън ще му говоря. Но слугата Ми
Моисей не е така поставен – той, който е верен в целия Ми
дом; с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и
той ще гледа Господния образ. И така, как не се убояхте вие
да говорите против слугата Ми Моисей?8 (Забележете, че Бог все още нарича приятеля Си, Моисей, Свой “слуга”.)
В по-ранен случай Бог е описан като говорещ на Моисей “лице в лице, както човек говори с приятеля си.”9 9 Приятелството с Бог не е краят на нашето служене! Самият Исус дава пример като е един служещ Приятел.
Говорейки ясно за Отец
Скоро след като отправя предложението за приятелство, записано в Йоан 15:15, Исус казва на учениците Си, че скоро ще започне да говори с тях по-ясно за Своя Отец. Обясня¬ва им, че до този момент е говорил с тях чрез метафори и притчи – “завоалирана реч”, която не било необходимо да използва с приятеля си Моисей. “Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.”10 Колко скоро настава този час? Учениците очевидно ми¬слят, че е веднага. След като Исус споделя кратка, но изклю-чително значима истина за Бог-Отец, учениците отговарят: “Ето, сега говориш ясно и никаква притча не казваш!”11 Сравни думите на Господа само миг по-късно, когато им предсказва как учениците ще Го изоставят: “Ето, настава час, даже е до¬шъл…”12 Исус прави своето ясно изявление на арамейски език.
Йоан го превежда на гръцки. Ние прочетохме превод на пре
–
вода на Йоан. Но не бива да се притесняваме, че тази поре
–
дица от преводи може да е довелa до затъмнение на нещо
от първоначално вложения смисъл. В многото варианти на
този пасаж смисълът остава по същество еднакъв. Ето как
звучи английският превод
New International Version:
“Въпре
–
ки, че досега съм ви говорил с притчи, идва време, когато
вече няма да използвам този вид език, но ще ви кажа ясно за
Моя Отец. В онзи ден ще искате в Мое име. Не ви казвам, че
Аз ще поискам от Отца от ваше име. Не, сам Отец ви обича,
защото сте Ме обикнали и сте повярвали, че съм дошъл от
Бога. Аз дойдох от Отца и влязох в света. Сега напускам света
и се връщам обратно при Отца”.13
Особено харесвам версията на стих 27 в превода на Knox от 1945 г. “Защото самият Отец е ваш приятел, понеже сте станали Мои приятели. . . ” Ronald Knox прави превод от ла-тинския превод на гръцкия превод на Йоан. Но както на ла-тински, така и на гръцки, думите за “любов” и “приятел” идват от един и същи корен.
В това, което Исус казва за Отец, има ли нещо, което из-глежда по-неясно? Аз откривам само прости термини, които могат да бъдат изразени с най-обикновени думи: “Аз не ви казвам, че ще поискам от Отца за вас, защото сам Отец ви обича”.
В превода на Goodspeed от 1923 г. този пасаж е предста¬вен така: “Аз не обещавам да се застъпя пред Отца за вас, за-щото сам Отец ви обича”.
Като приятели на един приятелски настроен Бог учени¬ците са насърчени да представят своите молби директно на Бог-Отец.
Трябва обаче да “поискате в Мое име”, казва Исус. Това изискване не предполага, че ако Бог не чуе името на Сина Си, ще бъде по-малко склонен да удовлетвори молитвите. Спо¬менаването на името на Исус изразява благодарственото ни признание, че ако Божият Син не бе ни показал истината за Своя Отец, нямаше да знаем как бихме могли да се при-ближаваме и обръщаме към Него. Може би дори не бихме искали да го правим. Не можем да пропуснем да споменем и животоспасяващото посредничество на Нашия Велик Пър-восвещеник за нас в Небесното светилище днес.
В този смисъл наистина имаме нужда от някого, който да
“посредничи”, “да се намеси,” все думи, базирани на латин
–
ския език, които означават съответно: “да бъде в средата”,
“да отиде между”, “да дойде между”. Освен това всеки път
когато се молим в името на Исус, ние благодарим на Бога за
Христос, нашия Посредник, Който идва да преодолее про
–
пастта между нас и Бог и да ни донесе истината за нашия лю
–
бящ Небесен Отец.
Със сигурност чрез Исус знаем, че можем да говорим с нашия Небесен Отец директно – както човек говори с при-ятел.
От всичко, което Той ни е обяснил за Своя Отец, защо е избрал точно тази конкретна информация и защо точно в момента преди разпятието Му? Дали това е нещо, което уче-ниците особено имат нужда да помнят, докато са свидете¬ли на събитията от следващите няколко часа? Дали е нещо, което те би трябвало да знаят много ясно, за да не разберат жертвената Му смърт погрешно?
Мистерията на изчезващото “не”
Изненадващо е, че не всеки е доволен да чуе това ясно изявление за Отец, записано в Йоан, 16 гл. Всъщност веднъж чух един проповедник да го нарича “проклета ерес”. “Ако Исус не представя нашите молитви пред Отец, продължи той, няма надежда да получим нещо.”
Сигурен съм, че този проповедник не осъзнаваше, че е осъдил думите на самия Христос. За да сме справедливи, трябва да подчертая, че той е свикнал, както и много други, да четат Йоан 16:26 без важната дума “не”. Исус казва: “В онзи ден ще попросите в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще умоля Отца за вас, защото сам Отец ви люби…”. Но за много от читателите, думичката “не” някак си е изчезнала.
По многобройни обществени поводи, а понякога дори
и в печатен вид, съм виждал този стих, цитиран без “не”-то.
Някои изразяваха голяма изненада, когато вниманието им
беше привлечено към липсващата дума. Дори съм чувал
проповедници да признаят, че ако “не” наистина принадле
–
жи към този пасаж, те не знаят какво да правят с този текст.
Някои просто го игнорират.
Един учител обясни: “Тъй като всички със сигурност зна¬ем, че Христос действително се моли пред Отец за нас, Йоан 16:26 е труден парадокс”. Той има предвид, разбира се, Гос-поднoто “не” в стиха. Но Исус не е казал, че това твърдение е трудно. Той казва, че е просто и ясно!
Шанс да задават въпроси
Учениците пропускат още една възможност да се държат като приятели, за което са поканени, и да повдигат въпроси, както правят приятелите. Те биха могли да попитат Исус дали наистина има предвид това, което току-що им е казал.
“Искаш да кажеш, че няма нужда да се молиш на Своя Отец, за да чуе нашите молитви? Тогава защо Моисей е тряб¬вало да създаде цялата свещеническа система на Синай?”
“Специалното задължение на първосвещеника не е ли да се моли пред Бога за грешниците?”14 “Не е ли трябвало Моисей да пледира пред Бог, за да не излее Той гнева Си върху непокорния народ?”
“Не докладва ли самият Моисей, че е успял да убеди Бог да промени плановете Си?”
Учениците биха могли да привлекат вниманието на Исус към самите думи на Писанието: “Тогава Моисей се помоли на Йеова, своя Бог, казвайки: …Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за това зло, което възнамеряваш против людете Си (…) Тогава Господ се разкая за злото, което бе ка-зал, че ще направи на людете Си.”15 “”Да не би да казваш, Господи, че дори Моисей не е разби¬рал нещата правилно?”
В наше време, с предимството да сме чели Посланието
към евреите, можем да повдигнем и друг въпрос: “Исусе, ако
работата на първосвещеника е праобраз на работата, коя
–
то Ти си дошъл да извършиш, и при това ще я продължиш и
след Своето завръщане при Отец, защо казваш, че всъщност
не е необходимо да се молиш на Бога да отговори на наши
–
те молитви?16 Дали апостол Йоан не е бил озадачен да чуе, че
Исус се моли на Отец да направи неща за учениците, веднага
след като е казал, че не е нужно да го прави?”17 Ще ми се Йоан да беше помолил Исус да му помогне да разбере последствията от Неговото ясно изявление относно Отца. Тогава може би щеше да запише един безценен отго-вор, а ние можеше да го прочетем днес. Въпреки това от ос-таналата част на Писанието можем да имаме някаква пред-става за това какво обяснение Господ би дал.
“Аз не съм дошъл да противореча на Моисей”
Исус вероятно би започнал, като повтори това, което каз¬ва на критиците, които Го обвиняват, че противоречи на уче-нията на Свещените Писания. “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.”18 След това по своя обичай, когато отговаря на подобни въпроси, Исус може да проследи историята на цялата идея, че Божиите чеда се нуждаят от някого да застане между тях и техния Небесен Отец. Би могъл да напомни на учениците за това как Бог слиза на Синай да говори на Своя народ за мер¬ките, които трябва да предприеме, за да спечели внимание¬то им и как хората в ужас молят Моисей да не Му позволява да говори с тях директно, да не би да умрат.
“Ти говори на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.”19 “Виждате ли – може би би продължил Исус – хората са
тези, които искат някой да говори на Бог; някой, за когото
вярват, че е Негов приятел и може да застане между тях и
Бога, от Когото са толкова уплашени.
“Но вие, ученици, знаете, че Аз съм Този, Който е бил там, на Синай. Някой от вас страхува ли се от Мен? Аз ви помолих да бъдете Мои приятели. Знаете, че е безопасно да седнете и да разговаряте с Мен по най-открития начин.”
Аз не исках никого помежду ни
Тогава Исус вероятно би продължил със съжаление: “Бих се радвал да можех да говоря така с Моя народ още в онова далечно време, в пустинята. Аз не исках никой да посредни-чи между нас, сякаш не обичах собствените Си деца. Но те не Ме познаваха като вас. Първо, бяха толкова непочтител-ни. След това бяха така уплашени. Не можех да им наредя да не се страхуват. Вие, Моите ученици, със сигурност трябва да разбирате, че доверието и приятелството не могат да се заповядат. Така че, докато те Ме опознаеха по-добре, аз се съгласих Моисей да бъде посредник. Те не се страхуваха от него, а той не се страхуваше от Мен.
Разбира се, нямаше никой между Мен и Моисей. Той на-истина Ме познаваше и Ми беше приятел. Нямаше никой и между Мен и моят стар приятел Авраам, когато той говори така откровено относно плановете Ми за жителите на Содом. Нямаше никой между мен и Йов, когато той свободно изрази силните си емоции. Неговите съветници смятаха, че ще съм разгневен, но всъщност Аз уважих доверието му.
И сега – може би би приключил Исус – Аз дойдох сам да бъда Този Посредник – точно както казах на Моисей, че ще направя. Мнозина ще разберат погрешно целта на Моето ид-ване. Мнозина може дори искрено да благодарят на Бог, че е изпратил Мен – Кроткия – да застане между тях и огорчения Небесен Отец – сякаш Аз съм по-благ, отколкото е Той.
Но вие знаете, Кой съм Аз в действителност. Видяхте, че
Исая е бил прав в предсказанието си, че Принцът на мира
всъщност е сам Бог.20 Сега кажете Ми истината, Мои ученици
– имате ли нужда от някого, който да ви предпази от Мен?
Тогава не е нужно някой да ви предпазва и от Отец. Когато
се държахте толкова зле по време на последната ни вечеря
заедно, имаше ли някой между вас и Бог-Син, докато миех
прашните ви нозе? Искам да запомните за в бъдеще, че ко
–
гато измивах нозете на Юда, не е имало никой между него и
неговия Бог.
Казах ви достатъчно ясно, колкото мога, че Отец ви оби¬ча толкова, колкото и Аз. Той е също толкова дружелюбен и прощаващ, колкото – надявам се, че сте се убедили – съм Аз. Той дори би бил също толкова готов да коленичи и да измие прашните ви нозе.
Но сега Аз трябва да отида, за да бъда разпнат. Искам да бъдете с мен на Голгота. Искам да наблюдавате как умирам. Може би това ще ви помогне да разберете по-ясно онова, което се опитвам да ви кажа за Отец.”
За съжаление, от дванадесетте ученици Йоан единствен е там. Но той записва това, което е чул и видял.
Кой ни обича повече – Исус или Отец?
По време на едно семейно богослужение преди време, когато най-малката ми дъщеря беше само на шест години, четяхме заедно историята за деца от едно християнско спи¬сание. Тя описваше драматично как Исус стои пред Бог-Отец и Го моли да прости – особено на малките деца, които не са били добри!
“Татко – прекъсна ме Алис, озадачена – това означава ли, че Бог не ни обича толкова, колкото Исус?” За нея изглежда¬ше ясно, че Този, Който се моли, трябва да е по-благ, откол¬кото Онзи, на Когото трябва да се помоли.
Богослужението ни беше малко по-дълго онази вечер.
Едно малко момиченце се чувстваше свободно да постави
много важен въпрос относно Бог. И тя наистина искаше да
разбере.
Разказах й историята за това, което Исус се е опитал да направи толкова достъпно и ясно за учениците Си в горната стая по време на последната им вечеря заедно.
Днес Алис сама обяснява на внуците ми, че Бог ги обича точно толкова, колкото ги обича Исус.
6 Лука 24:27, 44; виж също Деяния 3:17-26
