Само най-добриятти приятел би ти показал
Пророк Осия започва книгата си, разказвайки как Бог му поръчва да направи нещо, което му се струва почти невероятно. Помолва го да се ожени за жена, която се държи като проститутка. Дори на този етап все още да не е действала непристойно, Бог знае, че тя скоро ще го направи.
Това не е от вида напътствия от Бога, включени в Негови¬те закони за ежедневен живот. Не е заповед, която е очевид¬но толкова разумна, че човек така или иначе би го направил, дори Бог никога да не би го споменал изрично.
Това е заповед, уникална по рода си, като тази на Авраам. Бог иска да каже на народа Си нещо от голяма важност и по-ръчва на приятеля си Осия не само да предаде посланието, но също така да демонстрира неговото значение.
Тъй като познава Бог много добре, както се вижда от ос-таналата част на книгата му, Осия се подчинява на запове-дта и се оженва за Гомер. Те имат три деца. В зависимост от това как човек тълкува историята, може би само едно от тях е негово. По-късно тя изоставя Осия и заживява с различни любовници.
“Боже, това означава ли, че вече предадох това, което ис-каш да кажеш?” – може би се е чудил Осия.
“Не, най-важната част все още предстои. Сега отиди и на-мери жена си. Вземи малко пари у теб в случай, че трябва да я откупиш обратно. Когато я намериш, постарай се да я убедиш да се върне у дома и отсега нататък да ти бъде вярна съпруга.”
Така Осия отива да търси жена си. Представял съм си как от едно място на друго пита: „Виждали ли сте Гомер?”.
Най-накрая я намира. Ако бяхте на мястото на Осия, как¬во бихте й казали? Ако я обичахте, щяхте ли да я осъдите за това, което прави? Щяхте ли да я сграбчите и да се опитате да я довлечете до дома си? Ако е така, смятате ли, че тя би искала да живее отново с вас? Ако пък абсолютно откаже да дойде, щяхте ли да я отхвърлите веднъж завинаги и да я оставите да си отиде?
Или пък в емоцията на момента, щяхте да успеете да ка-жете нещо като: “Моля те, върни се у дома!”.
“Наистина ли го искаш?”
“Да.” Или може би просто просълзено кимване с глава.
Каквото и да е направил Осия, Гомер се връща у дома с него.
Какво чувства Бог към неверните спрямо Него хора?
Историята на пророка и съпругата му, изглежда, илюстри¬ра отношенията между Бог и безверния Му народ. Дълго време Бог се опитва да убеди бунтовния Израел да се върне, да Му се довери отново и да бъде верен. Но въпреки че са потомци на най-добрия Му приятел Авраам, те се подигра¬ват с любовта Му и отблъскват всеки Негов опит.
Тъй като доверието не може да бъде спечелено със сила, какво друго може да направи Бог, освен, опечален, да се от-каже от тях? Но без Неговата закрила резултатите биха били катастрофални.
“Когато Израел бе младенец, тогава го възлюбих и из Египет повиках сина Си. Колкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях; жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли. При това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му. Но не познаваха, че Аз ги лекувах. Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов. И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им. И сложих храна пред тях. Той няма да се върне в Египетската земя, но асириецът ще му бъде цар. Защото отказаха да се обърнат към Мен. Меч ще свирепее против градовете му, та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения людете Ми решително отстъпват от Мен. Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, пак никой не се старае да се изправи. Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израелю? Как да те направя като Адам?,1 Как да те поставя като Севоим?2 Сърцето Ми се промени дълбоко в Мен, милосърдието Ми се запали.”3
Филипс превежда първите два реда на стих 8:
“Как, о, как бих могъл да се откажа от теб, Ефреме? Как, о, как бих могъл да те предам, Израел?”
Апостол Павел трябва да е чел Осия
Апостол Павел като добре образован евреин често е чел писанията на Осия. Чудя се как ли се е чувствал относно описанието на това, което Бог прави на отхвърлящите Го. Възможно ли е споменът за този пасаж да е бил част от това, което е тревожело съвестта му по пътя към Дамаск, където е планирал да извърши насилие спрямо хората, които той е смятал, че отхвърлят Бога? Най-малко, когато идва време да пише по този въпрос,
Павел обяснява три пъти в началото на писмото си до римля
–
ните, че Бог “се отказа от” и “предаде” хората, които не може
да достигне с истината.
“Защото Божият гняв се открива от небето против вся¬ко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда. Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така, щото човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха; и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. Затова според страс¬тите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях – тези, които замениха истинския Бог с фалшив и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин! Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естестве-ното употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и при-емаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на раз-вратен ум да вършат това, което не е прилично…”4
Колко съвместимо е това с образа на един Бог, Който тър
–
си любовта и сътрудничеството на разбиращи приятели. За
–
бележете, че Той не е описан като Tакъв, Kойто наказва хора
–
та с помрачаване на техния ум. Умовете им са помрачени и
неразумни като естествен резултат от тяхното собствено от
–
хвърляне на истината. Те “замениха истината за Бога за една
лъжа” и дори се покланят на животни. Някои хора в онези
дни се покланят дори на бръмбари и крокодили!
Тъй като е закон, че сме склонни да ставаме подобни на нещата, на които се покланяме и възхищаваме, представете си ефекта от поклонението пред бръмбар.
“Скъпи, боже бръмбар! – може би са се молили децата. – Благослови мама, благослови татко и ни помогни да станем подобни на теб!”
В началото на своето обяснение за това, което Бог прави с тези, които отказват предложението Му за спасение, апос¬тол Павел говори за Божия гняв.
Той очевидно не е като човешкия. Забележете как Бог по-казва гнева си. Павел е съгласен с Осия: Това, което Бог пра¬ви с тези, които Го отхвърлят, е да им каже за Своята любов и разочарование, след което тъжно да ги остави да си отидат.
Когато хората упорстват в отхвърлянето си на Бог и на ис-тината, какво друго може да направи Той, освен да се оттегли от тях и да ги остави на неизбежните последствия от тяхното неразумно мислене и бунтовен избор?
Но колко сериозни са последиците, когато Бог ни оставя и ни позволява да си отидем? Може ли да се окажат фатални? И ако е така, защо?
Лекарите не убиват пациентите, които не им сътрудничат
Представете си, че сте в кабинета на лекар. Той е известен специалист в лечението на конкретното ви състояние. Пода-ва ви шишенце със специално лекарство за вашето заболя-ване, но вие като че ли се колебаете за миг.
“Докторе – питате тревожно – какво правите с пациенти¬те, които не пият лекарствата си?”
“Защо изглеждате толкова притеснен? – отговаря той. – И какво искате да кажете с въпроса: “Какво правите…?”. Хора са ви говорили нещо за начина, по който се отнасям с пациен¬тите си ли?”
“Да, докторе, и затова ще призная, че съм малко упла¬шен. Има и друг лекар, който явно не ви е приятел и казва, че вие…”
Но се поколебавате какво да кажете. Лекарят изглежда толкова професионално и има толкова дружелюбен вид. Той ви подканва да продължите.
“Това, кето щях да кажа, докторе е, че някои хора твър¬дят следното: ако пациентите ви не вземат своето лекарство, ги наказвате жестоко. Дори ги измъчвате. Дори ги убивате. Казват, че може би правите това, за да обезкуражите други пациенти да губят ценното ви време. И предполагам, за да плащат сметките си по-бързо…”
“Тогава защо сте дошли в моя кабинет?”
“Ами опитах всички останали и никой не беше в състоя¬ние да ми помогне.Чувам, че вие сте с най-голям успех при лечението на моя проблем, затова си помислих, че си струва да поема риска да ви видя.”
Лекарят изглежда много разбран. “Всичкото, което мога да кажа, е: Моля ви, вземете лекарството. И искам да го упо-требявате точно както е предписано. Вашето състояние е толкова сериозно, че ако не ми позволите да ви помогна, няма да живеете много дълго.”
Лекарите не убиват пациентите, които не желаят да им сътрудничат! И страдат, когато ги гледат как безсмислено умират. Дори плачат за тях…
Понякога умиращият пациент е собственото дете на док¬тора. Едновременно баща и лекар, той се е опитал всячески да убеди сина си да промени своя саморазрушителен начин на живот. Синът непрекъснато е отказвал и какъв избор е имал тогава любящият баща? В края всичкото, което може да направи, е да стои до леглото и да гледа с болка умиращото си дете.
Може ли да се вярва на Небесния Лекар?
Бог се представя като наш Небесен Отец и Лекар. Когато идва на земята, Исус прекарва голяма част от времето Си в изцеляване на болни. А има толкова малко време, за да из-пълни Своята мисия. Защо просто не проповядва повече?
Във всичките шестдесет и шест книги е видно, че Божият метод е не само да обяснява, но и да демонстрира. Какво по-казва Исус за Своя Отец и за Божието отношение към греш-ниците, като лекува всички тези хора? Някои от тях никога не Му благодарят. Други може дори да са сред враговете Му в края.
Очевидно Исус не е дошъл да представи Бог като унищо-жител. И Той няма да се промени в края. Тези, които са из-губени, ще са лице в лице с Бога, Който все още е техният Лекар, Който все още прави всичко възможно да помага на хората да живеят.
Тогава защо Библията изобразява изгубените като заги-ващи? Те не са пожелали да се вслушат. Не са приели свое-то лекарство. Не са последвали съвета на Небесния Лекар. Тогава какво друго да направи Той, освен да се съобрази с правото им на свободна воля и да ги остави с болка на по-следствията на собствения им избор?
Но защо трябва да отидат на лекар, на когото нямат дове-рие? Вие бихте ли се доверили на лекар, който има репутация на отнасящ се небрежно към истината? Бихте ли рискували да доверите живота си на такъв, за който се казва, че се гневи на пациентите си и дори ги заплашва със саморазправа?
Откакто Сатана излъгва за Бог в Едемската градина, Бог страда от отблъскваща репутация. Дори тези, които се пред-ставят за Негови приятели, често Го изобразяват като свое-нравен и суров. Небесният Баща разбира защо толкова мно-го от децата Му стоят надалеч от Него или отиват при други лечители.
Ето защо, преди Исус да тръгне към Голгота и преди да отговори на въпроса за крайните последици от греха, пър¬во за известно време живее сред нас. Той иска да бъдем си-гурни, че Този, Който най-накрая ще трябва да остави някои от Своите деца да си отидат, е абсолютно надежден Лекар и Приятел.
Показва колко безкрайно любящ е Отец. Той обича всич¬ки и по особен начин – малките деца. Учениците предпола¬гат, че Спасителят е твърде зает, за да има време за малчуга¬ните. Но Той им казва: “Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте!”5 Показва колко безкрайно търпелив е Отец, Който се отнася към всички с най-голяма учтивост и разбиране, въпреки че в замяна често е отблъскван. Един ден учениците питат Исус дали не иска да падне огън от небето и да изгори отхвърлящите любовта Му. Господ ги смъмря за тяхното безсърдечие. Той не е дошъл да унищожава, но да изцели.6 Исус иска да знаем, че всеки детайл от живота ни е от значение за Отец. При цялото вълнение след възкресяването на дъщерята на Яир, Исус се грижи да й дадат да се нахрани.7
Върховната демонстрация
След това, в края на Исусовия несравним живот, идва върховната демонстрация на това, какъв е Бог. В четвъртък вечерта Той е арестуван. Съден е незаконно. Фалшиво обви-нен. Грубо обиждан. Но нито веднъж не се разгневява.
Два пъти е жестоко пребит. Цяла нощ не му позволяват никакъв сън, нито храна. Но дали показва раздразнение? Нито за миг!
Мъчителите Му се забавляват, удряйки Го по наранената
от трънения венец глава. Подиграват се на Неговото зага
–
дъчно раждане като незаконно. Дори Го заплюват в лицето.
Но изчерпва ли се търпението Му? Дали се разгневява на мъ
–
чителите Си? Никога!
Дори когато Го приковават на кръста, Той се моли: “Прос¬ти им, Отче! Те не знаят какво правят!”8 За да поиска Исус Неговият Отец да прости на мъчители¬те Му, това означава, че самият Той вече им е простил. Никой от тези хора не иска прошка. Никой не моли Бог да му прос-ти. Но Исус им е простил. И не забравяйте, че Той също е Бог.
Както Исус казва на учениците Си, не е необходимо да се моли на Бог-Отец за нас, защото Той е така любящ и проща-ващ, както и Синът. Ако Отец би бил прикован на кръста, а не Исус, Той щеше да е също толкова готов да прости на Своите мъчители, както Синът.
Какво печели разбойникът на кръста?
Двама престъпници са разпнати заедно с Исус – по един от двете Му страни. Те са бандити или разбойници. Версията на Крал Джеймс ги нарича “крадци” и много от нас са свикна-ли да говорят за “крадеца на кръста”.
Отначало двамата разбойници се присъединяват към по-дигравките на тълпата спрямо Исус. Но тогава единият от тях казва на другия: “Знаеш ли, ние заслужаваме да бъдем тук, но този човек не е направил нищо лошо”. Поглежда надписа на Исусовия кръст. На иврит, латински и гръцки там пише: “Исус, царят на евреите”.
Тогава Божият Син чува думите, които трябва за момент да са облекчили болката Му и да са Му дали надежда, че Не-говото страдание не е напразно. “Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!” Исус се съгласява да го на-прави.
Какво е това, което спечелва разбойника на кръста? Това,
че чува как Исус прощава на жестоките Си мъчители? Тъй
като признава, че е грешник, престъпникът може да се е
чудил къде ще се озове след смъртта си. За човек като него
единственото сигурно място би било в царство, управлявано
от такъв прощаващ Цар.
“Исусе, ако ще имаш царство, позволи ми, моля Те, да бъда там!”
Тогава Исус се вглежда в майка Си, която стои до кръста. Въпреки че страда от неописуема болка и че умът Му е пълен с мисли за смисъла на това, което прави, Той е загрижен за Мария.
Йоан стои наблизо. “Грижи се за майка Ми!” – моли Исус. От този момент нататък ученикът я прибира в своя дом.
Скоро след това Исус умира. В предсмъртните Си мигове Той не пита: “Боже, защо Ме убиваш?”. Не. Той извиква: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? Защо ме изоставяш?”9 Въпреки че никога не е бил бунтовник и служител на зло¬то, Исус изпитва окончателното следствие от греха. Бог се отнася с Него както ще се отнесе с неспасяемите грешници.
“Той направи грешен Онзи, Който не е знаел грях” – това е обяснението на апостол Павел по-късно.10 Както Ревизира-ната английска версия казва: “Христос е невинен и без грях, и все пак заради нас Бог Го уеднакви с човешката греховност”.
Често съм чувал да казват, че когато грешниците умират в края, Бог ще “излее гнева Си” върху тях.
На кръста Бог “изля гнева Си” върху Своя Син. Това озна-чава, че – както Павел обяснява в Посланието до римляните – Бог “се отказа от Него”, “Предаде Го”, “Остави Го”. И в Рим-ляни 4:25 апостолът заявява, че когато умира, Исус наистина е “предаден”. Същата гръцка дума Павел използва в Римляни 1:24, 26, 28, за да обясни какво се случва, когато Бог „излива гнева“ Си.
Някои преводи на Римляни 4:25 казват, че Исус е “преда
–
ден на смърт”. Когато е “предаден”, Той наистина умира. Ето
защо може да се каже, че е “предаден” на смърт. Но на гръцки
само се казва, че Той е “предаден”. Може Павел съзнателно
да е избрал тази гръцка дума, за да ни помогне да разберем
какво е това, което смъртта на Исус трябва да демонстрира.
Целта на демонстрацията
В този паметен пасаж в Посланието си до римляните Па¬
вел заявява каква е крайната цел на Христовата смърт. Бог показва публично как Исус умира като средство за помире-ние, от което да се възползваме чрез вяра. Бог трябва да де-монстрира Своята собствена праведност, защото в Своето Божествено дълготърпение очевидно пренебрегва минали¬те грехове на хората. Нужно е да демонстрира Своята правда в настоящото време, за да покаже, че самият Той е праведен и че прави праведен всеки, който се доверява на Исус.11
Апостол Павел не би могъл да заяви по-категорично, че целта на кръста е да покаже истината за Божия характер – истината, която е в основата на нашето приятелство и доверие.
Гледката от Гетсиманската градина и кръста
Често съм си представял, че съм там в деня на Исусовото разпятие. Всъщност обичам да си представям как Го наблю-давам още в Гетсиманската градина.
Там Исус започва да преживява отделянето от Своя Отец, което идва от факта, че е оставен като грешник. Чувствайки как единството Му с Бог се разпада, Неговата агония е почти непоносима. Марк пише, че Исус казва: “Душата Ми е прес-кръбна до смърт”12 Лекарят Лука докладва, че ангел от небето се явява на Исус, за да Го укрепи. “И като беше на мъки, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.”13
Ангелите също имат въпроси
Дали Бог наказва Сина Си? Смята ли да Го убие? Ангелите
наблюдават.14 Те също се нуждаят да видят отговора на об
–
виненията на Сатана, че Творецът е излъгал. Те са слушали в
Едем как змията се подиграва на Божието предупреждение
към Адам и Ева, че ако съгрешат, ще умрат. Ако Бог не е казал
истината, това е краят на доверието. А без доверие, не може
да има приятелство в семейството.
Ангелите наблюдават как Сатана изкривява смисъла на тези предупредителни думи. Предупреждението за неизбеж¬ното следствие на греха е преиначено в произволна заплаха.
Ангелите наблюдават ефекта от това изкривяване на ис-тината. Как то е отровило отношението на хората към Бога и тяхното практикуване на религията!
В продължение на хиляди години хората са предлагали жертви – понякога дори собствените си деца – за да спечелят благоразположението на оскърбени богове. Дори в христи¬янския свят някои учат, че ако Христос не е умилостивил раз¬гневения Бог, отдавна да сме унищожени.
Вярно ли е, че ако Синът не се бори постоянно в наша полза, сърцето на Отец не би могло да обича Своите деца? В горната стая с учениците Си Исус ясно коригира това недо-разумение.15 Сега ангелите гледат как Бог-Отец и Бог-Син заедно де-монстрират истината. Това, на което стават свидетели тук, в Гетсиманската градина, а по-късно на Голгота, отговаря на техните въпроси с доказателства и запазва доверието и при-ятелството в Божието семейство за вечността.
Ангелите знаят кой е Исус. Той е техният Създател и Бог. Наблюдават какво се случва на Този, Когото те обичат и обо¬жават. Отец ли е Този, Който отнема живота на Сина Си?
Ангелите слушат обяснението на Исус, което Той дава на
учениците Си: “Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го
давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема”16 Ангелите знаят, че само Бог има такава власт. Сега те гледат
как Исус умира на земята.
Въпросите получават отговор
Вярно ли е, че грехът води до смърт?
Да. Исус преживява смъртта, която е “заплатата на греха”. Бог е казал истината на Адам и Ева.
Бог ли убива Своя Син?
Не. Той го оставя – така, както ще остави грешниците в края. Вярно е, че “заплатата на греха е смърт.”17 Но не Бог е този, който налага тази отплата. Самият грях го извършва. “Грехът плаща на своите служители и заплатата е смърт” – това е преводът на Филипс.
Трети въпрос
Бихме могли да зададем още един въпрос: “Защо, Госпо¬ди, е необходимо да разберем, че не Ти си палачът? Като Су-верен на Вселената имаш пълно право да унищожиш непо-корните слуги”.
“Това е същината – може да отговори Бог. – Аз не искам да се отнасям с вас като със слуги. Не искам да останете само служители. Искам да бъдете Мои приятели.”
“Мои деца в цялата Вселена! – сякаш чувам Бог да казва. – Искам да разберете, че покорството, което извира от страх, произвежда характер на бунтовник. С колкото и страх да ми се подчинявате, рано или късно ще се обърнете срещу Мен. Моля, отидете на Голгота и вижте демонстрацията на това.”
Там, както и в Гетсимания, Исус преживява раздялата със Своя Отец. В гласа Му звучи ридание: “Защо си Ме оставил, защо си Ме отхвърлил?”.
Отново не Бог е Този, Който поставя унищожителна ръка върху Сина Си.
Но този път на Голгота Исус е измъчван чрез един от най-
бавните и най-жестоки методи, които враговете Му имат на
разположение. Ако биха могли да го изгорят на бавен огън,
може би щяха да изберат това мъчение вместо разпятието.
Но кой изисква към Исус да се отнасят по този начин? Ня¬кои от „най-послушните“ слуги, които Бог някога е имал. Или поне изглеждат такива.
Те вярват в Бог, Създателя, и почитат Неговата власт и сила.
Вярват в Библията и я четат през цялото време. Исус ги похвалва за това.18 Приемат всичките десет от Десетте заповеди и дори до-бавят допълнителни правила, за да им помагат да се подчи-няват и в най-малките детайли.
Плащат повече от двоен десятък. Не се хранят с нищо, което е забранено. Странят от невярващите, за да не се ом¬ърсят.
Те може и да изглеждат като послушни слуги, но едва ли могат да бъдат наречени Божии приятели. Най-малко, те като че ли са доста объркани относно това кой е Той. Казват Му, че трябва да е обладан от демони, за да представя Бога така, както го прави.19 И най-накрая изискват в Божие име Той да бъде измъчван до смърт. Навярно са мислили, че Небесният им Баща ще е доволен от тяхната „вярна служба“.
Какво ще кажете за огъня?
Библията често описва унищожаването на нечестивите във “вечния огън”. Самият Исус говори за деня, когато ще трябва да каже на изгубените: “Махнете се от Мен във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.”20 Но какво означава понятието “вечен огън”? Пророк Исая
описва хора, които не са унищожени от “вечните пламъци”:
“Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще
обитава при вечни пламъци? Който ходи праведно и говори
справедливо, който презира печалбата от насилствата, кой
–
то отърсва ръцете си от дароприемство, който запушва уши
–
те си, за да не чуе за кръвопролитие и който затуля очите си,
за да не види злото”.21
Славата, която обкръжава Бога, често се описва в Библи¬ята като имаща вид на огън. Когато Бог слиза на планината Синай, “видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израелтяните като огън пояждащ.”22 Когато записва видението си за небето, Даниил описва Божия трон като “огнени пламъци и колелата му – пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него.”23 Когато представя видението си за Бога, Езекиил говори на няколко пъти за появата на сияние и огън: „Това бе из¬гледът на подобието на Господната слава.”24 Когато говори за позицията на ангела Луцифер преди падението му, той го представя в самото присъствие на Бога, ходещ “сред огнени-те камъни.”25 Дори когато такъв доверен приятел като Моисей иска да види Бога в славата Му, получава отговор: “Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.”26 Но когато Моисей слиза от планината след разговор с Бога, лицето му отразява толкова много от Божествената слава, че трябва заради хората да носи покривало на лицето си.27 Когато казва, че никой смъртен не може да види лицето Му и да живее, Бог не заплашва, че ще убие всеки, когото хва¬не да наднича. За хората в тяхното настоящо греховно със-тояние откритата Божия слава би била пояждащ огън.
Грехът така променя грешника, че действително води до смърт. Без хармония със своя Създател той не може да из-държи в животворящата слава на присъствието Му.
Как тогава Бог би могъл да спаси грешниците ? Как би мо
–
гъл да дойде достатъчно близо, за да спечели отново дове
–
рието им? Как би могъл да им покаже, че е Приятел, от Когото
няма нужда да се страхуват?
Божият отговор е да изпрати Своя Син в човешка плът. Въпреки че Той самият е “сияние на Неговата слава,”28 Исус “се отказа от всичко (…) и стана подобен на човеците.”29 Той забулва ослепителния блясък на Своята Божественост, за да могат човешките същества да познаят Бога, без да бъдат уни¬щожени.
Някой ден Бог ще разкрие Своята слава. Той копнее да върне този свят към състоянието му в началото. В Едем Бог ходи и разговаря с нашите първи родители без никакво було между Него и тях.30 BНо откакто грехът започва да изработ¬ва своите смъртоносни промени, в милостта Си Бог забулва Своята слава. Както обяснява апостол Петър, нашият Небе-сен Отец е много търпелив с нас и “не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.”31 Покаянието означава промяна на съзнанието. Бог вели-кодушно продължава да ни дава време и възможност да раз-гледаме доказателствата. Ако решим, че можем да Му имаме доверие, а след това продължим да Му вярваме достатъчно, за да останем с Него и да Му позволим да излекува щетите от греха, ще дойде време, когато отново ще можем да живеем в Неговата слава.
Моисей и Илия са изцелени, в противен случай никога не биха могли да се изправят с Христос на Планината на пре-ображението. На този паметен ден двама бивши грешници стоят в присъствието на прикритата Божия слава.
Но когато Бог разкрие Своята слава в края, всичко, кое¬то не е в хармония с Неговото присъствие, ще загине. В този велик ден спасените и изгубените ще стоят в “поглъщащия огън” и “вечните пламъци” на Божията слава.
Защо изгубените са единствените, които ще загинат?
Няма нищо произволно в това. Това няма нищо общо със
законовия ни статут. Бог не дава в края заповед: “Изгорете
тези, спасете онези!”. Разликата е просто в самите нас.
Когато наблюдава как непокорните Му деца умират, Бог ще плаче, както е описано в книгата на пророк Осия: “Как да се откажа от вас? Как да ви оставя?”.
Докато Бог плаче заради загубата на децата Си, не мога да си представя, че някой от спасените ще бъде ангажиран в радостен празник, както съм чувал да предполагат някои. Представям си ги събрани около Отец също както Петър, Яков и Йоан биха могли да бъдат близо до Него, докато Исус страда в Гетсиманската градина. Може Йоан, който е наблю¬давал как Исус умира, дори да се осмели да каже “Не плачи, Господи! Нищо повече не можеше да направиш!”
Цената на отговора на въпросите
Помислете какво струва на Отец, Сина и Светия Дух на ис-тината да отговорят на тези основни въпроси и не само да заявят отговорите, но да демонстрират и да докажат исти-ната.
Демонстрацията е толкова болезнена, че със сигурност само Един, Който е най-добрият ни Приятел би бил готов да я направи. И тъй като Единственият, Който може да отговори на тези въпроси, е самият Бог, именно Той е най-добрият ни Приятел.
Силата на кръста да печели приятели
В началото на тази книга споменах за една позната актри¬са, която стоеше пред театъра в стария град Бард и обяснява¬ше защо е отхвърлила Бога. Може би си спомняте, че тя каза: “Боговете на други религии са по-малко жестоки, отколкото Богът на Стария Завет!”.
Млад актьор беше застанал до нея. Той не спореше с това,
което каза тя, защото може би разбираше какво я е довело
до тази позиция. Но сподели, че самият той вярва в Бог и че
е християнин.
“Как станахте вярващ?” – запитах.
“Е, аз не съм бил християнин през целия си живот – отго-вори той. – Това се случи едва наскоро. Някой ми даде Еван¬гелието от Йоан.”
“Какво прочетохте там, което ви накара да искате да бъ¬дете християнин?”
“Историята на кръста” – отговори без колебание той.
“Какво за кръста?” – попитах, чудейки се за коя теория на изкуплението може би е чул.
“Начинът, по който Исус се държи на кръста – продължи много замислено. – Дадох си сметка, че такъв добър човек е бил разпнат там! Исус никога не е направил нищо лошо, нито е наранил някого. И все пак Го измъчват до смърт. И докато забиват пирони в живото Му тяло, Той казва, че им е простил. Казвал е също, че Отец е точно като Него. Има нещо в Исус, което ме кара да искам да вярвам в това. И ако Бог е точно като Него, със сигурност бих Му се доверил. Това е, което ме накара да искам да съм християнин…”
1 Един от най-малките градове, които сa унищожени със Содом и Го¬мор. (Виж Битие 10:19; 14:2, 8; Второзаконие 29:23)
7 Лука 8:49-56< 8 Лука 23:34. Възможно е вашата версия да не включва тези думи на Исус, тъй като някои от древните ръкописи са ги пропуснали. Виж цялата история в Матей, 27 гл., Марк, 15 гл., Лука, 23 гл. и Йоан, 19 гл.
12 Марк 14:34< >13 Лука 22: 43, 44. Ако вашата версия не включва доклада на Лука, то е, защото тя не е включена в някои ръкописи.
14 1 Тимотей 3:16; 1 Петър 1:12
