Само най-добрият ти приятел би ти показал
Представата за Бога, която хората имат, и тяхното разбиране за Божията употреба на закона, из¬глежда, се отразява значително на начина, по който възпри¬емат греха и плана за спасението на човечеството.
Дядо ми не криеше позицията си по въпроса за греха. Беше ясно посветен на своята експозиция и на ликвидира¬нето на злото. Той също така вярно е работил с хора, за да го предотвратят – включително и с мен.
Изминаха повече от 55 години, откакто за последно го¬ворих с дядо, който крачеше напред-назад по моравата или беше седнал удобно край камината. Но аз все още мога да си спомня разговора, в който от време на време се връщахме на въпроса за греха.
– Грехът е престъпване на закона – ми напомняше дядо, а брадата му добавяше тържественост към звученето на тези вековни думи от версията на крал Джеймс.
– Да, дядо. Спомням си, че си ми го казвал и преди.
– И къде в Библията се намира този стих? – питаше той.
– Първо Йоаново, трета глава, стих четвърти – отговарях аз за негово удовлетворение.
– И какво е имал предвид Йоан? – продължаваше дядо. –
Тъй като, разбира се, това е законът с Десетте Божи запове
–
ди, означава, че грехът е неподчинение на едно от тези десет
правила.
Тогава дядо повтаряше сериозния стих от книгата на Яков: “Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему”.1 А ние знаем какво се случва с грешниците, нали? – започваше заключението си дядо. – Знаем, че непокаяните грешници никога няма да влязат в небесното царство.
Дядо ми би могъл да избере да спомене и по-ужасяващи неща, описани в Библията, относно съдбата на непокорните. Но той вярваше също така във всички стихове, които казва-ха, че Бог е любов. Така че избираше да спомене само, че на грешниците няма да бъде позволено да споделят радостите на отвъдното.
Много харесвах моя дядо! Той беше добър и щедър и оче-видно по-скоро щеше да умре, отколкото да извърши грях. Беше напълно посветен да служи на Господа и на всеки чо-век в нужда; бе съсед, до който можеш да живееш, без да си правиш труда да заключваш вратата на дома си. Надявах се, че когато порасна, ще мога да бъда толкова добър човек, колкото старият ми дядо.
Дори когато посещавах колеж на шест хиляди мили раз-стояние, дядо ми пишеше писма, всяко едно от които включ-ваше инструкции и увещания, предназначени да ми попре-чат да се отклоня от пътя на правдата.
По-обширната картина на греха
Там, в колежа, беше мястото, където започнах да се опит¬вам да чета Библията с разбиране като цяло. Помогнаха ми познанията по езиците, на които първоначално е била на-писана. Скоро осъзнах, че Библията невинаги описва греха само като нарушаване на правилата.
В тази често използвана дефиниция от 1 Йоан 3:4 гръцката
дума за “престъпване на закона” може да бъде буквално пре
–
ведена и като “беззаконие”. Това би означавало, че грехът е
първо бунтовна нагласа или отношение на враждебност към
Бога и към Неговия закон, което от своя страна може да ни
доведе до извършването на тази или онази постъпка на не
–
подчинение.
New Revised Standard Version
от 1989 г. превежда
този текст така: “Всеки, който върши грях, е виновен за безза
–
коние; грехът е беззаконие”.
Послушанието, което идва от доверие
В увода към писмото си до вярващите в Рим апостол Па¬вел заявява убеждението си, че му е специално поръчано да стигне до нов вид подчинение. То трябва да бъде различно от вида подчинение, което самият той е предложил, преди да срещне Исус по пътя за Дамаск. То трябва да бъде това, което той нарича буквално “послушание от вяра”, “подчине-ние от доверие”.
“Законоподчинение” – това е, което Павел практикува с такава ревност в миналото. Но изобщо не е доволен от ре-зултатите. То е развило нетолерантност, дори жестокост към другите хора. “Законоподчинението” всъщност го подтиква да наруши целия дух на Божия закон – закона на любовта.
Сега обаче, призовавайки към “послушание от вяра” или “подчинение от доверие”, апостолът приключил ли е със за-кона? “Да не бъде! – възкликва той. – Но утвърждаваме зако-на.”2 Преводът на Phillips интерпретира този текст така: “По-ставяме Закона на неговото правилно място”.
Едно правилно място за закона е да служи като “наш при-дружител по пътя към Христос”. Но крайното място е това, описано от Еремия. Павел се съгласява с пророка. Това, кое-то се изисква по закон, може да бъде записано на сърцето – мястото, където съвестта е активна и където се осъществява човешкото мислене – обяснява Павел на римляните.3
“Подчинението от доверие” е видът, който е резултат от
познаването на Бог, в пълния смисъл на тази дума. То идва от
изучаването на истината за Него и от Божията употреба на
закона. То е резултат от спечелването и връщането ни при
Бога и от желанието ни да Му се доверяваме като на приятел
и да се възхищаваме на Неговите мъдри и благодатни пъти
–
ща.
Това означава, че Духът на Истината е успял да напише закона “в сърцата ни”. Сега ние свободно правим това, което законът изисква, не защото ни е заповядано, а защото сме убедени, че то е право.
Послушанието, което идва от убеждение
Да се действа без или против такова убеждение, е грях, Павел казва на римските вярващи: “Всичко, което не става от убеждение, е грях”.4
Едно от значенията на думата, често превеждана като “вяра”, “вярване” или “доверие”, е “убеждение”. В често ци¬тираното определение на вярата от Евреи 11:1, вярата е опи¬сана като “убеждение за неща, които не се виждат”, “убежде¬ние”, което е буквалното значение на гръцки език.
От това, което апостолът обсъжда в глава 14, изглежда ясно, че в стих 23 той използва думата “вяра” в смисъл на “убеждение”. Така че New Revised Standard Version го превеж¬да: “Каквото не произлиза от вяра, е грях”, с допълнителна бележка “или от убеждение”.
Не изглежда трудно да се разбере как действането срещу нечии убеждения може да се разглежда като грях. Не че ли-цето, което прави нещо нередно, е в юридически проблем с Бога. Но да се нарушава неговата съвест, значи да се отслаби способността му да различава добро от зло. Това означава да бъде личност, на която липсва почтеност и на която не е безопасно да се доверите.
Това не е поведение на доверен приятел. Цената на това да не следваме убежденията си е много висока.
Но Павел, изглежда, предупреждава, че да се действа без лични убеждения също е погрешно. “Всеки да бъде напълно уверен в своя ум”. Павел отстоява това в Римляни, 14 гл. Как би могло отклоняването на тази щедра покана да се разглеж¬да като грях?
Когато не приемаме свободата и отговорността сами да вземаме на решения за себе си и се опираме на другите за посока, това ни прави все по-уязвими за вредни влияния. Та-къв човек е като децата, които Павел описва като “блъскани и завличани от всеки вятър на учение.”5 Според апостол Яков той е непостоянен като “морските вълни”, тласкани и блъс¬кани от ветровете; колеблив, непостоянен във всичките си пътища.”6
Най-сериозното е, че също като безпомощното дете, опи¬сано в книгата „Евреи“, той не е “обучил чувствата си да раз-познава доброто и злото.”7 Като не упражнява дадената му от Бог способност да решава за себе си, той уврежда своето мислене, прави невъзможно Духът на истината да извърши за него най-съществената Си работа.
Не е безопасно да се разчита на такъв нестабилен човек като на доверен приятел. Подобно на резултатите от дейст-ването против нашите лични убеждения, цената на нефор-мирането на нашите собствени убеждения също е много ви-сока.
Грехът на Моисей при канарата
Малко преди израелтяните да пресекат река Йордан към Ханаан, Божият добър приятел Моисей извършва толкова сериозен грях, че не му е позволено да влезе с тях в Обеща-ната земя.
За пореден път хората са в тревога поради липсата на
вода. “Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да
измрем в нея ние и добитъкът ни?” – се оплакват те. Моисей
и Аарон поставят проблема пред Господа.
“Свикай обществото – ти и брат ти Аарон – идват инструк-циите от Господ. – Пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си.”
Моисей и Аарон събират хората. Но Моисей не следва ос-таналата част от инструкциите. Той се чувства твърде прово¬киран от неблагодарността и недоволството на хората.
“Чуйте сега, вие бунтовници! – извиква той гневно. – Да ви извадим ли вода из тая канара? Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.”
“Но Господ каза на Моисей и Аарон: Понеже не Ме вярва¬хте, за да Ме осветите пред израелтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.”8
Моисей се моли на Бог да преразгледа решението Си. “Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Йор¬дан, оная добра планинска страна и Ливан.” В действител¬ност той призовава за това толкова дълго време, че най-на¬края Бог трябва да каже ясно на стария Си приятел: “Стига ти; да Ми не продумаш вече за това. ”9
Точно преди Моисей да се изкачи на планината Нево, за да умре, Бог му напомня кое в поведението му и това на Аа¬рон при скалата, е толкова сериозно, че да оправдае отказа¬ната им заслужена награда за 40 години вярна служба. Чудя се как ли се е чувствал Моисей, докато е писал това, което следващите поколения трябва да четат.
“Защото не Ми се покорихте между израелтяните при во¬дите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме освети¬хте всред израелтяните.”10
Моисей е излязъл от пътя на обичайното си поведение, за
да защити Божията репутация. Помните ли как той уверява
хората, че няма нужда да се страхуват от Бога? Помните ли
историята за това как дори се осмелява да съветва Бог да не
уронва собствената Си репутация?
Сега Моисей Го разочарова. Той не Му позволява да се разкрие на хората като Такъв, Какъвто иска да Го видят в този ден.
На прага на влизането в Ханаан, с всички опасности, кои¬то ги очакват, е от съществено значение хората се доверяват на Бога напълно, или никога не биха оцелели. Но в онзи мо¬мент в пустинята те са настроени враждебно, подозрително. Как може Бог да ги убеди да променят мнението си и да се чувстват уверени, че Той ще се погрижи за тях?
Както Павел обяснява в по-късните години, Божията бла¬гост е тази, която води към покаяние и доверие.11 Бог избира този ден, за да даде на Своите роптаещи чеда водата, от коя¬то се нуждаят. Не гняв. Не осъждане. Не коригиране. Само бликащ поток от вода.
Щеше ми се докладът на Библията да разказва как сър¬цата на някои хора са докоснати. Но Моисей обърква това, което Бог се опитва да им каже. С гнева и нетърпението си представя Бог погрешно. Преди години хората искат Моисей да бъде техен посредник, да е между тях и Божия гняв и да бъде Божият говорител за тях.”Ако дори кроткият Моисей ни е толкова ядосан, Бог трябва да ни е бесен!” – може би си мислят те.
Когато научават, че на Моисей е забранено да влезе в Ха-наан, израелтяните трябва да са озадачени от тежестта на на¬казанието. “Какво мислиш, че е направил старецът?” – чувам ги да се питат един друг. – И защо не принесе жертва и не поиска прошка? Тогава Бог може да го пусне все пак.”
Но Бог вече е простил на стария Си приятел. Моисей тряб¬ва да е бил ужасен, когато осъзнава значението на това, кое¬то е извършил. Във въображението си мога да го чуя как пла¬че: “Боже, толкова съжалявам, че те разочаровах! Но моля Те, Боже, можем ли да останем приятели?”
Господ знае, че суровото третиране на стария Му приятел няма да е голямо предизвикателство за тяхното приятелство. Знае, че Моисей, като приятел, ще Го разбере. Бог показва пред Вселената, че няма нищо по-сериозно от това прияте-лите да се разочароват един-друг. Няма по-разрушителен грях от този, влиятелен лидер да изкриви истината за Бога.
Господ е с Моисей на планината Нево, когато той умира.12 След много векове Бог говори с него лице в лице на Пла-нината на преображението.13 Бог и Моисей все още са добри приятели…
Разбирането на греха като юридически проблем
Идеята, че грехът трябва да се разбира като нарушение на доверието, не е от първостепенно значение за слугите, както Исус ги описва в Йоан 15:15.
“Слугата – обяснява Той на учениците Си – не знае какво върши господарят му.” Не е негова работа да разбира това. Задължението му е да прави всичко, което господарят казва, и да се подчинява на правилата, независимо дали е съгласен с тях, или не.
Вярващите, които мислят и действат като такива слуги, са склонни да пазят юридическия си статут пред своя Господ и Учител, да внимават как да Му угодят и как да стоят далеч от неприятности. Грехът се възприема от тях преди всичко като нарушаване на правилата.
Тяхното разбиране е, че поради своето престъпление те ще понесат гнева на Бога и ще се окажат пред сериозен юри-дически проблем. Освен, ако не направят нещо, за да се пре-махне вината им, ще им бъдат наложени законови санкции. И за най-малкото нарушение на правилата наказанието е нищо по-малко от болезнена смърт или дори „вечни мъки“.
Някои вярващи – слуги са толкова свикнали с този вид от
–
ношения, че пламенно ги защитават „в името на справедли
–
востта“, така както те я разбират. Разбира се, ще признаят, че
в цивилизованите съдилища справедливостта никога не оп
–
равдава изтезанията. Но как ли е при Божието управление?
“Е – казва слугата – кой си ти да поставяш под въпрос Божиите неизследими пътища? Като добър и верен слуга, просто преклони глава и вярвай. Жестокото третиране в Не-говите ръце е не само правото, но и любящото нещо, което трябва да се направи.”
Чух някой да казва това само преди два дни. Беше вяр¬ващ, който със сигурност спада към категорията на “добрия и верен слуга”.
“Бог – продължи да обяснява той – е принуден по закон, поради справедливостта и светостта на Своя характер и уп-равление, не само да унищожи тези, които се противопос-тавят на волята Му, но и първо да ги накаже болезнено за подходящ период от време.”
Когато го попитах как приема това нечовешко наказание за любяща постъпка, той отговори: “Не вярваш ли на Писа-нията? В Библията се казва, че Бог е любов. Това означава, че дори и да няма смисъл за нас, всичко, което Бог прави, е от любов”. Това ме накара да мисля отново за онзи известен слоган.14
“Вашият Бог е твърде добър”
Чувал съм понякога слугите да казват, че на Божиите приятели им липсвало чувство за справедливост. Че те не оставяли място в своето разбиране за такъв Бог, Който от-дава съществено значение на справедливото наказание. Богът на приятелите е твърде слаб и сантиментален. “Вие имате marshmallow Бог” – чух да казва един слуга. (Бел.пр – marshmallow е вид бонбон.)
Истината е точно обратната. Вярващите – тип приятели
– са много загрижени за правдата, която е буквалното зна
–
чение на гръцката дума, често превеждана като “справедли
–
вост”. Английската дума за “справедливост” идва от латин
–
ския превод на гръцкия.15
Приятелите се възхищават на Божията правда и биха искали да са като Него. И да правиш това, което е право е, разбира се, да правиш това, което е справедливо. Но слугите са склонни да мислят за справедливостта като за възмездие или наказание.
“Намирам утеха в мисълта, че някой ден Бог ще донесе възмездие на онези, които са ме наранили толкова много – чух да казва един вярващ. – Аз не моля за отмъщение, нали разбирате? Просто искам справедливост.”
Наскоро един особено жесток сериен убиец бе осъден на смърт на електрически стол. Когато часът за изпълнение на присъдата наближи, зрители се събраха пред затвора. Сред тях бяха някои много религиозни хора, които викаха: “Гори, Бънди, да изгориш!”.
След това някои от тях се оплакаха, че не е справедливо Бънди да изгори толкова бързо. Правосъдието не било удо-влетворено. Но се утешаваха с мисълта, че някой ден, кога-то Бънди ще попадне в ръцете на Бога, справедливостта ще бъде напълно удовлетворена. Защото ще гори вечно.
Унищожаването не поправя унищожения
Приятелите разбират необходимостта от наказание. Те знаят, че Бог наказва онези, които обича. Дисциплината е с цел коригиране. Доверяват се на Бог да ги възпитава и про-меня, когато се нуждаят от това. И не се ядосват при такава дисциплина, както слугите са склонни да правят. Те знаят, че Божията дисциплина е винаги за тяхно добро. “Благодаря ти, Боже, имах нужда от това” – е благодарният отговор на един приятел.
Но унищожението не е дисциплиниране. Унищожаване
–
то не поправя този, който е унищожен. И удължаването на
болката от екзекутирането не учи на нищо. Животът му си е
отишъл.
Дали Бог ще удължи страданието, за да каже нещо на тези, които наблюдават? Дали светците в царството ще кажат на Бог, гледайки агонията на изгубените: “Благодаря ти, Боже, имахме нужда от това! Справедливостта изискваше те да бъ¬дат наказани по този начин и ние имахме нужда да видим как това се случва. Освен всичко, ако всъщност това е, което пра¬виш на грешниците, можеш да разчиташ, че ще бъдем много послушни през цялата вечност!”
Това е послушанието, което идва от страх, послушанието на треперещите слуги, които правят само това, което им се казва. Не е онова доброволното съдействие на разбиращите приятели, което Бог толкова много желае. И какво мислите, че Божиите приятели биха казали, докато гледат как нечес-тивите умират?
Как слугите гледат на спасението
В разбирането на слугата за греха и за неговото божест¬вено наложено наказание, на спасението се гледа като на Божия милостива разпоредба, с която правният статут на ви¬новния слуга може да се регулира, за да не бъде той екзеку¬тиран в края на краищата.
Как смъртта на невинен заместител прави възможна тази корекция на статута, това не е нещо, за което слугата е за-грижен. Всичкото, което иска да знае, е дали Господарят и неговият праведен гняв са удовлетворени относно лошото поведение на грешника и дали по някакъв начин грехът му е отстранен и Бог е умилостивен.
Специални думи
Знаете ли смисъла на думата “умилостивен”? Преди го
–
дини най-голямата ми дъщеря се прибра от библейски курс,
повтаряйки си стиха, който трябваше да запомнят тази сед
–
мица. Беше Римляни 3:25, версията на Крал Джеймс.
“Когото Бог постави за омилостивение чрез кръвта Му посредством вяра” – започна тя, като неправилно произна-сяше думата “умилостивение”.
“Не се казва “омилостивение”, а “умилостивение” – пре-къснах я аз.
“Не, не е вярно, татко! – отговори Лорна с увереност. – Моят учител казва, че се произнася “омилостивение”.
“Много добре! – съгласих се за момент. – Но кажи сега какво означава тази дума?”
“О, не е нужно да знаем това, татко! Нужно е само да за-помним стиха. Тогава получаваме златна звезда в бележни-ка.”
Това ми напомни за историята как една жена споделила с пастора си, че има дума в Библията, която особено вдъхно-вява душата ù.
“Коя би могла да е тази дума?” – попитал пасторът.
“О – отговорила тя със сияещо лице – това е прекрасната дума Месопотамия!”16
Една от характеристиките на слугинското разбиране за греха и спасението е честата употреба на термини и фрази, които приятелите могат да окачествят като “завоалирана реч”. Термини като “оправдание”, “освещение”, “изкупление” и разбира се, “умилостивение”.
Може би е добре да помним, че тези думи никога не са
били използвани от авторите на Библията. Дори апостол
Павел никога не е използвал думата “оправдание”, с която
толкова често е свързван. Това са английски думи с латин
–
ски произход. Той пише своите послания на гръцки език. А
гръцкият може да бъде преведен на по-прост език от този,
на който са преведени някои от версиите. Скорошните пре
–
води на много езици по света са преминали дълъг път, за да
направят думите на Библията по-ясни и по-прозрачни.
Свещени фрази
Така познати стари фрази като “измити в кръвта”, “има сила в кръвта”, “покрит от правдата Му”, “приет във Възлюбе¬ния”, “спасени чрез кръвта на Агнето” и толкова много други със сигурност се квалифицират като “завоалирана реч”. Това по никакъв начин не предполага, че тяхното значение не е от огромна важност! Но какво означават тези фрази?
Опитайте да обясните на едно дете, което току-що е из¬мило кръвта от нараненото си коляно, какво означава да се “измие в кръвта на Агнето”. Вярвам, че показателен тест за нашето собствено разбиране е да можем да обясним греха и спасението на едно малко дете.
Един ден в часа по религия помолих студент по медицина да обясни защо смята, че Исус е трябвало да умре. “Без про-ливането на кръв няма прощение” – отговори той без коле-бание, цитирайки известния стих от книгата „Евреи“.17 После се облегна назад в стола си, сякаш нищо повече не можеше да се каже.
“Означава ли това – продължих аз – че ако не е била про-лята кръв, Бог не би могъл да прости на грешниците?”
“Защо не можете да приемете Библията просто по начи¬на, по който се чете? – отговори той с доза възбуда. – Защо трябва да обърквате нещата, като винаги питате за смисъла?”
Не е ли това начинът, по който говорят слугите?
Виждането на Божиите приятели
Фактът, че Божиите приятели не са толкова заети с прав
–
ния си статут не означава, че не го приемат сериозно. Точ
–
но обратното е вярно! Докато слугите са загрижени относ
–
но нарушаването на правилата, приятелите са загрижени за
онова, което би могло да подкопае доверието и да увреди
техните взаимоотношения с Бога. Повече от всичко те са заг
–
рижени за нещата, които по някакъв начин биха представи
–
ли погрешно Бог – независимо дали подробностите са били
изложени, или не в някой закон.
Приятелите разбират спасението като изцеление на гре¬ха и възмездяване на щетите, които той е нанесъл. А щети¬те от греха, неизцелени, могат да имат единствено фатален край. Безредното и безотговорно поведение, ако продължи, може напълно да унищожи капацитета ни за доверие и на-деждност.
За слугата най-опасното нещо, което грехът прави, е фа-ктът, че той разгневява Бога.
За приятеля най-опасното е това, което грехът причинява на грешника. Да продължаваш в греха, означава да се само-унищожаваш.
Грехът е като отрова
Ако сметнете за необходимо да съхранявате някое сил¬но отровно вещество в дома си, къде щяхте да го сложите? Където децата лесно биха могли да го намерят? Или на най-високия рафт в гаража?
“Категорично не трябва да докосвате тази отрова! – пре-дупреждавате децата. – Дори не се приближавайте до този рафт! Ако не ми се подчините, ще бъдете строго наказани!”
Малко по-късно чувате силен шум. Втурвате се към гара¬жа. На пода е вашият син, със счупената бутилка до себе си.
Какво ще направите за умиращото си дете? Той не ви се е подчинил. Би ли ви хрумнало, дори за миг, че трябва да бъде предаден на смърт за греха си? Той вече умира.
Вие знаете, че отровата действа бързо. Не й е нужно мно
–
го време. Бихте ли губили ценни моменти, да му се скарате
за неговото неподчинение? Бихте ли настоявали да се покае
и да ви каже, че съжалява? Вашата прошка би ли го спасила
от смъртта?
Тичате с всички сили да донесете противоотрова. Но си¬нът ви отказва да я изпие и вие съкрушено гледате как умира.
Какво е причинило смъртта му? Вие го обичахте. Вие му простихте. Предложихте му противоотрова. Но той все пак умря.
Приятелите не гледат на греха като на правен проблем. Те го виждат да работи като отрова. И разбират плана за спа-сението на човечеството като Божието предложение за про-тивоотрова.
Но какво, ако откажем противоотровата? Какво се случва с тези, които отхвърлят предложението за спасение?
13 Матей 17:3; Maрк 9:4; Лука 9:30
14 “Бог го каза! Аз го вярвам! Това е достатъчно!”
16 Месопотамия се споменава няколко пъти, като напр. в Битие 24:10 и Деяния 7:2
