Приятели на Бог, Който е Приятел
В северозападната част на Англия, в близост до гра-ницата с Шотландия, живее един силен, но нежен пастир. Чухме, че наскоро е станал християнин. Отидохме да разберем какво го е довело до това решение.
С помощта на добре обучено куче той водеше стадото си надолу по хълма в нашата посока. После наблюдавахме раждането на тризнаци и се възхищавахме на това как умело помагаше на майката и на трите новородени агънца. Дока¬то стоеше там, държейки едно от хилядите бебета агнета, на които всяка година помагаше да се родят, имах възможност да го питам как е решил да стане християнин.
“Заслугата е на приятелката ми Алис“ – каза той и кимна към една жена с приятно дружелюбно лице.
“Разкажете ни какво е направила” – помолих.
“О, тя просто ме преведе през Библията и всичко доби смисъл.”
Научихме повече за Алис. Тя беше минала през всички
–
те шестдесет и шест книги и обичаше образа на Бога, който
бе открила. Беше много активна в малката си провинциал
–
на църква и дори проповядваше от време на време, когато
пасторът отсъстваше. Не много отдавна тя ми изпрати запис
на проповедта си за Добрия Пастир. Съпругата ми заяви, че
това е най-добрата проповед, която някога е чувала по тема
–
та.
Един от белезите на истинско приятелство с Бога е рев-ността за авторитета на нашия Небесен Приятел. Авраам, Моисей и Йов – всички са демонстрирали такава лоялност. Така правеше и Алис. Тя искаше Бог да изглежда такъв, ка-къвто наистина е, и да спечели сърцето на пастира.
Прави ми впечатление, че приятелите на Бога са особено загрижени децата им да Го видят като Приятел. След посе-щение на толкова много празни църкви във Великобритания посетихме една в Лондон, за която ни беше казано, че всяка седмица е препълнена с поклонници. След службата четири жизнерадостни млади момичета ми позволиха да поговоря с тях.
“Когато стигнете в небето, кого бихте предпочели да срещнете първо – Бог-Отец или Неговия Син Исус Христос?”
Без миг колебание едно от момичетата отговори: “Не би имало никаква разлика. Исус казва: “Ако сте видели Мен, сте видели Отец”. Чудех се дали някой приятел на Бога не е по-могнал на това умно младо момиче.
Когато питам какво трябва да се направи, за да се доведат обезверени хора обратно в църквата, някои казват, че тези съмняващи се личности трябва да престанат да задават тол-кова много въпроси и да покажат малко повече вяра. Някои дори добавят предупреждението от Евреи, че “без вяра не е възможно да се угоди на Бога”.1 За мен това е разговор по на¬чина, по който говорят слугите. И този подход е именно това, което е върнало толкова много хора в света и ги е направило богопротивници.
Приятелите на Бога ще искат да разберат защо хора като Лорейн и семейството й смятат, че християнските учения ня-мат никакво значение. Наистина твърде много “завоалирана реч” е изговорена за Бога и спасението!
Ако беше тук сега, Исус щеше да отиде и да говори ясно и просто на Лорейн и нейното мило семейство, на Бари ме¬саря, на гробаря и на мотоциклетистите. Като Божии деца те заслужават възможността да разбират.
Това е най-високата привилегия на Божиите приятели – да служат като Негови посредници пред такива хора, както Моисей за синовете на Израел.
Когато попитах млад християнин, все още ученик, какво мисли, че трябва да се направи за хора като Лорейн, той от-говори бързо: “Просто трябва да им се разкажат истории за Исус”.
Да разкажа за Исус, означава да разкажа за горната стая и това, което е казал и направил за учениците Си там. Означа-ва да обясня, че Бог не оценява нищо по-високо от свободата и приятелството на Своите деца.
Да разкажа за Исус, означава да поканя хората да задават повече въпроси, а не по-малко. Не само дребнави, заядливи въпроси, разбира се, но въпроси, насочени към разбирането на истината.
Тези, които смеят да говорят от името на Бога, трябва да бъдат първите, които ще насърчават подобни запитвания. Да следваме примера на Христос, означава да позволим на хората свободно да могат да кажат (като запазим уважение¬то си и към най-ерудирания проповедник): “Не успях да раз¬бера това, което току-що казахте за Бога. Простете ми, че се налага да споделя, но за мен това беше само “завоалирана реч”.
Да следваме примера на Христос означава също да се от-насяме с голямо уважение към вярващите, тип “слуги”. Ако в своя страх от Бога те се нуждаят от увереност, че имат Прия¬тел и Посредник, приятелите на Бог ще им кажат, че наистина имат такъв. Може би по-късно ще дойде шансът да се обясни, че този Приятел Посредник е сам Бог.
За слугите най-големият комплимент, който биха могли да чуят от Бога, е: “Хубаво, добри и верни слуго”.
Как би могъл някой да поиска нещо повече?
За тези, които са приели предложението от Йоан 15:15, още по-голям комплимент би бил: “Благодаря ви, Мои чеда, че казвате истината. Благодаря ви, че сте Мои приятели!”.
