Внимавайтена какво се доверявате
Последни проучвания посочват, че най-довере¬ните хора в нашето общество са свещениците и лекарите. С най-ниско доверие се ползват политиците и търговците на употребявани автомобили, макар някои да смятат, че адвокатите трябва да са на дъното на списъка. Веднъж видях тениска с щампа на гладна акула с придружа¬ващия надпис: “Акулите не ядат адвокати: професионална учтивост!”.
Всичко това може да звучи и доста несправедливо. Със сигурност е несправедливо към представителите на профе-сии, които всъщност са модели на благонадеждност. А фа-ктът, че един човек е избрал да бъде служител на евангели-ето, не гарантира, че е напълно благонадежден. Прекалено често новините съобщават за трагедии, които са доказател-ство за противното.
Анкети също са били провеждани, за да се установят по-следните тенденции в мнението на хората относно надежд-ността на Бога. Оказва се, че дори и в много части на така наречения християнски свят доверието в Бога е сериозно подкопано.
Бог сигурно с тъга наблюдава тези тенденции, но не по
причина, че хората Му се доверяват по-малко. Нима те наис
–
тина отхвърлят дружелюбния Бог на Авраам, Моисей и Йов
– Бога, Който е точно като Исус, Бога, Който иска от нас да
бъдем Негови приятели?
Може дори да е причина за надежда, че мислещи хора смятат за невъзможно да се доверяват на божества, които не са достойни за доверието им. Това, което вероятно носи голяма скръб на Бога е, че толкова много от децата Му наис-тина не знаят какъв е Той.
По време на пътуванията ми из Великобритания често пи¬тах хора, които изповядваха малка или никаква вяра в Бога, дали някога е имало време в живота им, когато са вярвали.
“О, да! – беше нерядко отговорът. – Вярвах, когато бях ма-лък.”
“Кажете ми тогава какъв си мислихте, че е Бог?”
Когато свършваха своето описание, често трябваше да се съглася, че ако Бог наистина беше такъв, аз самият нямаше да му се доверя.
Първата ни цел беше да се запознаем с техните възгледи, но когато изглеждаше подходящо, се осмелявах да изразя предположение, че може би има и друг начин на възприема¬не на Бога. “Възможно ли е – питах понякога – Бог да е бил погрешно представен пред вас или да е останал неразбран?”
Понякога любезността на англичните, ирландците, уел¬сците или шотландците ме окуражаваше да дръзна да доба¬вя: “Какво бихте казали, ако Бог всъщност е безкрайно мощ¬на, но също и толкова блага и милостива Личност, Която не цени нищо по-високо от нашата свобода и индивидуалност? Ако е също и Бог, Който предпочита да се отнася с нас не като със слуги, но като с приятели?”.
“Иска ми се да можех да го повярвам” – беше един от от-говорите, изпълнен с копнеж.
“Ако можех да бъда сигурен, че това е истина, предпола¬гам, бих станал вярващ” – беше същината на други отговори.
Има ли смисъл да се “вярва чрез вяра”?
Как може Бог да убеди децата Си в истината за Себе Си?
“Това е нещо, което човек приема чрез вяра” – е тради-ционният отговор на много благочестиви християни.
“Чрез вяра в какво?” – може да попитате.
“Не, аз не искам да кажа, чрез вяра в нещо или някого” – отговаря вярващият. – Искам да кажа, че има някои неща, които могат да се знаят само чрез самата вяра.”
Това е използването на думата “вяра”, за да се опише зна-нието за нещо при липса на каквито и да било или достатъч-но доказателства. Чух дори история, как един ученик веднъж дефинирал вярата като “приемане на нещо, което знаеш, че не е така”. Със сигурност не са много хората, които ще отидат толкова далеч. Но някои обясняват, че “вярата е да повяр¬ваш, когато здравият разум ти казва, че не трябва”. Може ли това да е причината, поради която за много хора е трудно да повярват в Бога? Дали защото просто не могат или не желаят да направят нещо, което е в разрез с техния здрав разум?
През целия си живот децата чуват своите родители и учители да ги призовават да използват повече здрав разум. Трябва ли да им кажем, че когато става дума за доверието в Бога, е необходимо да загърбят този съвет?
“Аз просто знам, че е вярно!”
След гимназията, имах привилегията да се запиша в малък християнски колеж. Там срещнах момичето, което днес е моя съпруга и приятелка вече почти 50 години. Както е обичаят в такива институции, мъжките и женските общежития бяха благоразумно разположени в противоположните краища на района на колежа. Според днешните стандарти правилата за социално поведение, които спазвахме, биха се определили като невъзможно старомодни и строги.
Всяка година в изкусителната топлина на пролетта, кога
–
то едно определено прасковено дърво в центъра на двора
започваше да цъфти, приятелства също разцъфтяваха из ця
–
лото училище, а преподавателите удвояваха усилията си да
защитят академичните интереси на учениците, намиращи се
под тяхно попечителство.
Когато се окажеше, че някой млад човек е в опасност да поеме преждевременен или необмислен ангажимент, мно-гоуважаваният декан на жените го поканваше в кабинета си за сериозна консултация.
“Млади човече, започваше тя с любезна тържественост, вие наистина не сте имали възможност да опознаете добре тази млада жена.” (Следвайки правилника, който имахме, това неизбежно беше истина!)
“Не мислите ли, че в тази ситуация здравият разум под-сказва, че трябва да я опознаете много по-добре, преди да вземете окончателно решение? Може би бихте могли да я посетите в дома й през следващата лятна ваканция, да види-те как тя се отнася към родителите си и доколко им предлага помощта си в домашните задължения.” (Както казах, нещата бяха доста старомодни в онези дни!)
“Нямам нужда да я опознавам по-добре, можеше учтиво да възрази ученикът. Дори съм се молил по въпроса и изпит¬вам топло чувство на убеждение, че тя е жената, която Бог иска да избера за своя съпруга.”
“Ние знаем, млади човече, че не е безопасно да се дове-ряваме единствено на чувствата си, особено по това време на годината. Никога човек не може да бъде прекалено вни-мателен при избора на личност, с която ще прекара остатъка от живота си.”
“Но не ни ли казахте онзи ден в църквата самата вие, че
когато става въпрос да решим да отдадем сърцата си на Бог,
не трябва да се съмняваме и да задаваме толкова много въ
–
проси, колкото задаваме в областта на науката или история
–
та? Да не би да ми казвате, че когато става въпрос за избор
на спътник до края на живота, няма разследване, което да
е прекалено старателно, но когато става дума за избора на
Бог, с когото ще прекараме вечността, можем спокойно да се
доверим на нашите сърца, вместо на главите си?”
“Млади човече, това е разликата между светски знания и религиозна вяра. Когато става дума за духовни неща, никога не трябва да позволяваме нашите глави да стоят на пътя на сърцата ни.”
“Благодаря ви за съветите, но аз вече съм взел решение. Всъщност, тя вече прие предложението ми и вие сте пока-нена на сватбата. Но не се притеснявайте, всичко ще бъде наред. Аз знам в сърцето си, че тя е жената за мен!”
Наскоро чух един проповедник шумно да твърди: “Вяр¬вам, че на Бог може да се вярва, защото чрез вяра знам, че е вярно. Искате ли да знаете как мога да бъда толкова сигурен в истината? Просто знам, че аз знам, че аз знам, че това е ис¬тина!” (Всъщност той добави още няколко “Аз знам!”.)
“Откъде ли идва такава вяра?” – може да попитате.
“Това е дар от Бога и е плод на Светия Дух.”
“Тогава защо не всеки има този дар?”
“О, Бог дава вяра само на тези, които Той избере. И ако това ви изкуши да си помислите, че Бог действа произвол¬но и несправедливо, помнете предупреждението на Павел в Римляни 9:20, да не поставяте под въпрос Божиите неразга-даеми пътища.”
Но мнозина са се осмелили да поставят под въпрос този очевиден произвол и не намирайки по-добро обяснение, са обърнали гръб на вярата в такъв Бог.
Може ли някой да отхвърли дара на вярата?
Има и друг начин да се обясни защо не всички притежа
–
ват дара на вярата. Някои хора са убедени, че ако Бог дава
вяра на някои, но не на всички, ще наруши два други скъпо
–
ценни Свои дара – свободата и правото на избор.Те вярват,
че Бог наистина предлага дара на вярата на всеки и всеки
има свободата и силата да го приеме или отхвърли. За съжа
–
ление някои избират да го отхвърлят.
Много хора, които приемат тази позиция обаче, все още разбират вярата като дадена от Бога способност и готовност да вярваме без подкрепящи доказателства. Това все още ос-тавя въпроса: На какво основание се взема жизненоважното решение да се приеме или да се отхвърли дарът на вярата? Дали приемането му е акт на самата вяра – т.е. на вяра, която все още не е получена? Това допада ли на здравия ви разум? Аз намирам, че за мен е невъзможно да повярвам, докато здравият разум ми казва, че не бива.
Каква е разликата между вярване, вяра, и доверие?
Често се забелязват усилия да се направи важнo разгра-ничение между вярване, вяра и доверие. При четенето на това, което Новият Завет ни казва на тази тема, човек трябва да бъде наясно, че и трите синонима – „вярване“, „вяра“ и „доверие“, са превод на една и съща гръцка дума pistis.Тъй като много версии на Библията използват тези думи като взаимнозаменяеми, човек трябва да се пази от правенето на разграничение между значенията им, сякаш има три различ¬ни думи в гръцкия.
Например, когато тъмничарят във Филипи пита Павел и Сила какво трябва да направи, за да бъде спасен, те дават от-говор, който е тема на много сериозни проповеди. Но какво точно казват?1
“”Повярвай в Господ Исус” – са познатите думи от превода на Крал Джеймс от 1611г.
“Положи вярата си в Господ Исус” – казва през 1989 г. God’s New Covenant.
“Положи доверието си в Господ Исус” – гласи Revised English Bible от 1989 г.
Вярване, вяра, доверие – всички те по същество означа
–
ват едно и също. Дали вярата и доверието са истински и дали
вярването/убеждението са повече от просто мнение или на
–
дежда – това трябва да се определи от контекста. Книгата
на апостол Яков отбелязва, че дори за демоните може да се
каже, че имат вяра в Бога. Или, когато се отнася за Божиите
врагове, трябва ли да бъде преведено като вярване? Гръцка
–
та дума е същата. В контекста апостол Яков обяснява какво
вярват те относно Бога, че ги кара да изтръпват от страх.2
Може ли доверието в Бога да се нарече “скок в тъмното”?
Бог желае нашето доверие, в противен случай никога не можем да имаме приятелството, споменато в Йоан 15:15. Но Той не изисква да Му вярваме като на непознат. Да се дове-риш на някого, когото не познаваш, би могло да бъде опасен хазарт, опасен скок в тъмното. Бог не би ни насърчавал да поемаме подобни рискове.
Помислете колко далеч е отишъл, за да направи Себе Си добре познат за нас. “По много и различни начини Той ни го-вори чрез пророците.” Повече от това, Той е “говорил с нас чрез Сина” – Този, Който може да каже в края на неповтори-мия Си живот: “Ако сте видели Мен, сте видели Отец.”3 Начинът, по който Исус живее, начинът, по който се от¬нася към хората, истините, на които поучава относно Своя Отец и най-вече уникалният и ужасен начин, по който умира, са най-ясното откровение на истината за благонадеждността на Бога, което Вселената изобщо някога ще види или от кое¬то ще се нуждае.
Това предполага, разбира се, че човек има доверие в биб-лейския разказ. За да се доверим на Библията, също не се из¬исква неинформиран скок в тъмното. Има други религиозни документи, които призовават към такъв “скок на вярата.” Но самата Библия призовава към внимателен поглед на доказа¬телствата, преди вземане на решението да се доверим.
Древното обвинение
Според книгата „Битие“ първият, който твърди, че на Бог не би трябвало да се има доверие, е змията в Едемската гра-дина. Книгата „Откровение“, последната от шестдесетте и шест книги на Библията, идентифицира обвиняващата змия като “дявол и Сатана, който мами целия свят”. Описан е също като водач на бунта в небето, което довежда до необходи¬мостта да бъде “свален… на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него“.4 И двете имена – “дявол” и “Сатана”, озна¬чават “клеветник”, “противник”. Дори Исус, Който е толкова великодушен и към най-лошия от грешниците, го нарича “лъжец и баща на лъжата”5 “Бог ви е излъгал – намеква Сатана на първите родители на човешката раса. – Как можете да се доверите на Бог, Който не казва истината? Ако ядете от забраненото дърво6 , няма да умрете. Всъщност, ядейки плодовете му, ще ставате все по-подобни на Бога. Как е посмял така егоистично да ви лиши от нещо, толкова полезно? И как би могъл да бъде толкова без¬сърдечен и непрощаващ, че да ви заплашва със смърт още при първото провинение? Един любящ Бог най-малкото би ви дал втори шанс. “Слушайте Ме, или ще умрете!” Как може да се покланяте на Един толкова отмъстителен и суров? Тол¬кова взискателен и капризен Бог не е достоен за вашето по¬клонение и доверие.”
Ако Бог наистина е именно такава Личност, каквато Сата¬на Го представя, противникът е прав, че не би било разумно да се доверяваме на подобен тиранин. И със сигурност не би имало възможност да се установяват свободата и приятел-ството, предложени от Исус на Неговите ученици.
Но Този, срещу Когото Сатана отправя своите обвинения, е
самият дружелюбен Исус Христос. Защото Онзи, Който е до-шъл да ни донесе Истината, е самият Създател на Вселената.7
Божият отговор
Отговорил ли е Бог на тези обвинения? Смятаме ли, че от-говорите Му са достатъчно основание за нашето доверие?
Чистото отричане не би било достатъчно да опровергае такива обвинения. Дори ако отричането идва от самия Бог, как бихме могли да знаем, че твърденията Му са верни? Са-тана също заявява своите твърдения и понякога това е при-дружено с голяма демонстрация на власт и сила.
Нито претенции и изявления, нито демонстрация на пре-възхождаща сила могат да послужат като доказателство за нечия почтеност и благонадеждност. Самият Исус преду-преждава срещу вярването на изявления, дори когато са очевидно подкрепени от свръхестествена сила.
Той говори за религиозните лидери, които ще се появят и ще проявяват всякакви фалшиви претенции, дори ще твър¬дят, че са Христос! Ще покажат големи знамения и чудеса, за да докажат истинността на своите твърдения. “Но не им вяр-вайте” – казва Исус.8 “Пазете се – предупреждава Той – да ви не заблуди ня¬кой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: „Аз съм Христос“, и ще заблудят мнозина.”9 “Възлюбени – съветва по-късно апостол Йоан – не вяр¬вайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.”10 В своето описание на усилията на Сатана да привлече це¬лия свят в своя лагер точно преди Второто идване на Хрис¬тос, Йоан говори, че дяволът ще използва властта и силата си, придружена от велики чудеса; дори ще направи “огън да слезе от небето на земята пред очите на всички”. В резултат множеството хора, живеещи на земята, ще са измамени “с помощта на чудесата”, освен малцината останали верни на Бога.11
Пророците също могат да лъжат
Много отдавна Моисей предупреждава израелтяните да не се оставят да бъдат подведени от правенето на чудеса. “Ако се въздигне сред теб пророк или съновидец и ти озна¬чи знамение или чудо, и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове (които ти не си знаел) и да им служим, да не слушаш думите на онзи пророк или на онзи съновидец.”12 В Стария Завет е разказана историята на пророк от Юда, който е изпратен от Бога да предаде съобщение на цар Еро-воам. След приключване на мисията си той трябва да откаже предложеното му гостоприемство и да се върне у дома по друг път.
Този “човек на Бога” е верен Негов слуга и е свикнал да се подчинява безпрекословно на гласа на властта. “Бог го е казал! Аз го вярвам. Това е достатъчно!” – е неговият смирен, но уязвим начин за определяне на истината.
Пророкът доставя повереното му съобщение. И когато царят го поканва да остане и да се нахрани, няма колебание в отговора му: “Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с теб, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място; защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода; и не се връщай през пътя, по който си отишъл.”13 Синовете на един стар пророк, който живее наблизо, каз¬ват на баща си за пратеника от Юда и това, което той е казал на царя.
“Накъде отиде?” – пита старецът.
Те му показват пътя. “Оседлайте магарето ми” – нарежда той на синовете си и тръгва след послушния млад мъж. От¬крива го седнал под един дъб по пътя.
“Ти ли си пророкът от Юда?” – пита старецът.
“Аз съм.”
“Тогава ела вкъщи и се нахрани с мен на трапезата ми.”
“Не мога. Бог строго ми забрани да се спирам и да се хра¬ня с някого по време на това пътуване. И когато Бог ми каже какво да правя, аз го правя.”
“Няма проблем, казва по-възрастният мъж. И аз съм про¬рок, както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.”14 “Искаш да кажеш, че Бог е променил решението Си? Е, както винаги казвам: “Ако Бог го казва, аз го вярвам.” Напъл¬но измамен, доверяващият се човек от Юда отива у дома на по-възрастния пророк.
Историята е с тъжен край и някой може уместно да попи¬та: “Защо тази история въобще е включена в Библията?”. По-младият пророк не е имал причина да се усъмни, че старецът казва истината. Би било дори грубо да го предположи. Но в същото време не е имал и причина да приеме противоречи¬ето с предишната Божия заповед, без да го постави под съм¬нение. Колко добре би било, ако той учтиво беше запазил правото си да провери твърдението!
Колко често в нашите модерни времена чуваме твърде¬нията на религиозни учители, че Бог чрез Своите ангели или чрез Своя Дух им е казал това или онова. Би било грубо и неучтиво да отречем, че е така. Освен това често някои неща ни изглеждат противоречиви. Но Бог ни съветва да се пазим. Пророците също могат да лъжат.
Бихте ли си купили лекарство от този човек?
Един вълнуващ момент от деветнадесети век в Амери¬ка било пристигането на търговец с шапка с висок връх, на фургон, пълен с вълшебни лекарства. “Кажи ми какво е за-боляването ти и аз гарантирам, че ще го излекувам!” – била рекламата му.
Отзивите на онези, които били „по чудо излекувани“, съчетано с наивността на хората, направили необичайните претенции на този убедително говорещ търговец да имат вид на доста правдоподобни. Изглеждало, че със сигурност смесите, които приготвял, си стрували цената, която предла-гал!
Но тези твърдения не са по-поразителни, отколкото онези, направени в раздела за лекарства в каталога Sears, Roebuck, от 1902 година. Бързо облекчение се предлагало за заболявания, които дори съвременната медицина все още не може да излекува. Всички те били придружени с абсолют¬ната гаранция на Sеars.
Имало сигурно лечение на зависимостта от тютюн, ал¬кохол, опиум, морфин и срещу затлъстяване. Имало мекси¬канско лечение за главоболие, гарантиращо сигурно облек¬чаване на болката в рамките на петнадесет минути. Имало френска козметична смес на основата на арсена, изработена от Д-р Роуз, “напълно безвредна” и гарантираща да направи всекиго красив, “без значение какъв недостатък има”. Хапче¬тата за нерви на д-р Хамънд “гарантират със сигурност”, че ще излекуват един безкраен списък от болести, дори лоша памет. “Няма значение каква е причината или колко серио¬зен е вашият проблем, хапчетата за нерви на д-р Хамънд ще ви излекуват.”
Колебливият клиент бил уверяван, че всички лекарства предлагани от Sears, са изготвени по рецепти, предоставени от “най-авторитетните медицински власти в света” и преду-преждава: “Пазете се от лекари – шарлатани, които реклами-рат лекарства, нямащи никакви лечебни свойства.”
Sears, Roebuck би бил първият днес, който ще призове своите клиенти да не вярват на тези невероятни твърдения!
Всички около нас в сферата на религията, на пазарните
места, на телевизионния екран, непрестанно ни бомбарди
–
рат с конкуриращи се претенции. Очевидно не всички могат
да бъдат верни. Ще направим добре да последваме съвета
на апостол Павел: “Изпитвай всичко. Дръж доброто.”15
Няма пряк път към доверието
Фактът, че Библията ни съветва да проверяваме, внима¬телно да изследваме и ни предупреждава срещу това да ни убеждават твърде лесно – дори чрез знамения и чудеса – говори добре за достоверността на тази Книга. Разбира се, дори и каталогът Sears, Roebuck предупреждава клиентите си да се пазят от ненадеждни и шарлатани. Но аз не бих мо-гъл да се доверя на религиозно движение, учител или книга, които обезкуражават – или по-лошо – забраняват – искрено¬то и задълбочено изследване на основните си вярвания.
Когато един учител по религия се чувства застрашен от деликатните, но настойчиви и проницателни въпроси на класа си, когато заема все по-явна отбранителна позиция, дори е ядосан поради факта, че учениците продължат да му оказват натиск, може би има причина те да се съмняват. Това е, защото със сигурност на собствените позиции на учителя липсват достатъчно доказателства, и всичко това подкопава доверието им.
Доверието може да бъде унищожено бързо. И няма ни¬какви преки пътища към неговото възстановяване. Претен¬циите за достоверност не доказват нищо. И Хитлер е твърдял, че може да му се вярва. Когато Сатана поставя под въпрос искреността на вярата на Йов, Бог не урежда спора чрез Бо-жествено произнасяне по случая. Обратно, Той позволява болезнената демонстрацията на фактите по делото. Това е Божият начин за установяване на истината.
Макар Бог да е лъжливо обвинен, че е опасно да Му се
доверяваме, има само един начин да се отговори на обви
–
нението. Само чрез демонстриране на благонадеждност в
продължение на дълъг период от време и при най-разноо
–
бразни обстоятелства (особено при трудните!) доверието
може да бъде установено наново и затвърдено. Шестдесетте
и шест книги на Библията са докладът за тази демонстрация.
Авторитетът на истината
В неделя, след като Исус е разпънат на кръст, двама от Неговите обезкуражени последователи вървят по пътя за Емаус, а доверието им е сериозно изпитано. Те са объркани от смъртта на Своя Учител, защото са се надявали, “че Той е Онзи, Който ще избави Израел.”16 Исус се присъединява към тях по пътя, но някак си те не Го познават. Двамата мъже имат сериозни въпроси, които със сигурност заслужават отговорите на Господа. Но Той не им разкрива кой е. Вместо това ги повежда из Стария Завет, през доклада за “многото и различни начини”, които Бог е използвал да говори “чрез пророците”. Иска ми се да бях чул историите, които Той е избрал. Накрая двамата ученици при-знават, че на техните въпроси е отговорено – и то, без да зна¬ят, че самият Господ е Този, Който ги е водил през Писанията.
Защо Исус не им казва кой е? В своята почит към Него те с радост биха приели всяко Негово обяснение. “Ако Исус го казва, ние го вярваме; и това е достатъчно!”
Вярвам, че именно затова Исус остава „под прикритие“. Той не иска от тях да поемат риска да приемат всичко, което казва Той, само заради личното Му свидетелство. На Негово¬то място би могъл да е Сатана, който често “се маскира като ангел на светлината.”17 Докато двамата мъже не са доведени до интелигентно доверие въз основа на достатъчно доказателства, Исус не е удовлетворен. След това, и само след това, Той им разкрива кой е.
Очевидно Бог не иска от нас да вярваме на думите Му
само защото е суверенният Създател на Вселената. Иска да
Му вярваме, защото е такава Личност, каквато откриваме че
е. Иска да Му се доверяваме в светлината на истината.
