Предпочитам да бъдете Мои приятели
Думите, които Исус говори на учениците Си в онази нощ в горницата1 са на арамейски език. Апостол Йоан ги записва на гръцки, а ето и превода им на български: “Не ви наричам вече слуги”. Гръцката дума, преведена като “слуги”, всъщност означава “роби”, но ние сякаш избягваме по-тежките значения. “Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.”
Забележете разликата, която Исус подчертава, между това да бъдеш слуга и приятел. Слугата няма привилегията да разбира действията на господаря си. Просто трябва да из-пълнява това, което му е казано. Без въпроси. Без основания. Повтаряйки покорно: “Много добре, господарю. Щом казва¬те, господарю”.
За да стане ясно, че не иска подобно сляпо подчинение, Исус напомня на учениците, че Той им е казал всичко необ-ходимо относно действията на Своя Отец. Това би направило възможно за тях да откликнат по начина, който Той наистина желае – свободно сътрудничество на разбиращи приятели.
Но не изглежда ли по-подходящо за нас, слабите и греш
–
ни смъртни човеци, да се задоволим с позицията на незада
–
ващи въпроси слуги? Един пасаж в писмото на апостол Павел
до римляните действително се използва от някои в подкрепа
на идеята, че верните слуги никога не биха си позволили да
поставят под въпрос неразгадаемите Божии пътища. В Рим
–
ляни 9:20 апостолът отговаря на един очевидно озадачен и
донякъде непочтително задаващ въпроси човек: “Но о, чо
–
вече, кой си ти, който отговаряш против Бога? Направеното
нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо така си
ме направил?”.
Подобна рязка забележка, изглежда, би сложила край на всеки опит за разбиране. И естествено, това изглежда напъл-но подходящо за обикновените човешки същества. “Просто ни кажи какво искаш от нас да вярваме и ще го вярваме. Как-вото поискаш да направим, ще го направим.” Тези думи са на слуга и не са в хармония с предложението за разбиращо приятелство в Йоан 15:15. Въпреки това множество пъти съм чувал по време на богословска дискусия да се цитира Римля¬ни 9:20 с цел да се сложи край на разискването!
От изключителна важност е да четем този пасаж в него¬вия контекст. През първите осем глави от Посланието2 към римляните апостол Павел обяснява, че Бог предлага свобо-дата на приятелството и спасението на всички, които избе¬рат да Му се доверят. Всички са еднакво приети, независимо от раса, народност, пол или социално положение, защото Бог е Отец на всички.
“Но това не е честно – възразяват някои от аудиторията на Павел. – Бог е отправил това предложение към баща ни Авраам и само Авраамовите потомци имат право на тази ви-сока привилегия.”
Апостолът се съгласява. Но продължава и развива идея¬та, че не всички физически потомци на Авраам са приели Бо-жието милостиво предложение. Истинските са всички онези, които подобно на своя праотец са избрали да бъдат доверя-ващи се Божии приятели.
“Това не е нито правилно, нито честно!” – идва възраже¬ние.
“Не сте ли вие просто човеци, които се осмеляват да каз¬ват на Бог как да управлява Своята Вселена?” – е отговорът на Павел в Римляни 9:20.
Бог като Творец на Вселената и на всички нас, които жи¬веят в нея, очевидно има суверенното право да я управлява, по начин, избран от Него. Добрата новина е, че Той завинаги е установил управление в атмосфера на свобода и приятел-ство и всичките Му деца са поканени да участват.
Думите в Римляни 9:20 не са предназначени да ограничат или да забранят благоговейното изследване и приятелското разбиране. По-скоро са израз на учудване, че някой може да бъде толкова крайно безочлив, да не кажем безразсъден, че да оспори правото на Бог да управлява Своята Вселена по този прекрасен начин.
Разбира се, като размислим внимателно, как бихме могли ние, обикновените човеци, да бъдем в истински приятелски отношения с Някого, Който е толкова безкрайно високо над нас, толкова страшен и обгърнат в сила и величие, че Библи-ята описва как могъщите ангели се покланят смирено в Не-говото присъствие?3 Как можем да бъдем приятели с такова могъщо Същество?
Или може би в Йоан 15:15 Исус е имал предвид единстве¬но собствената Си дълбоко смирена и достъпна Личност, тъй като е живял сред нас като човек? Дали е възможно да е включвал и Онзи, Когото ние наричаме Отец? Любима хрис-тиянска песен на мнозина е “Какъв приятел имаме в Исус”. Но замисляли ли сте някога “Какъв приятел имаме в Отец”?
Исус вече е подготвил учениците Си.
“Който гледа Мен, гледа Онзи, Който Ме е пратил. Който вярва в Мен, не в Мен вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.”
Той им казва горните думи точно преди да отправи пред
–
ложението за приятелство.4 . И малко по-късно добавя: “… за
–
щото сам Отец ви обича.”5 Освен това кой е Исус все пак? На много места в Библията Той е описан като Бог – самия Създател. Но никъде това не се посочва по-ясно, отколкото в библейските думи, които чува¬ме всяко Рождество в “Месия” на Хендел: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде (…) и името Му ще бъде (…) Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”6 Знаем Кой е Князът на мира. Той е Бог могъщ, Отец на вечността! Това е Този, Който би предпочел да ни нарича не Свои слуги, а Свои приятели.
“Бог го казва!” И това е достатъчно?
Все пак не изглежда ли, че Библията говори много повече да сме покорни слуги с придружаващи списъци за награди и наказания? Това е вярно. И моето наблюдение е, че мно¬го благочестиви светии, изглежда, предпочитат пасажите за слугите. Те се опитват да действат, както смятат, че го правят верните слуги. Не задават въпроси, нито питат за причини. Дори казват: “Вярата не се нуждае от причини”. Просто из¬дигат популярния лозунг: “Бог го казва! Аз го вярвам! Това е достатъчно!”.
През годините е имало религиозни водачи, които много повече са предпочитали модела “слуга-господар” относно отношенията на вярващия с Бога. Твърдейки, че са Божии представители, те базират на същия модел голяма част от своята собствена власт и очакват техните последователи да се държат като лоялни слуги. Не забравяйте, слугите не питат “Защо?”. Слугите не се нуждаят от причини. Просто се подчи¬няват.
7 Джим Джоунс (лидер на религиозен култ) убедил после
–
дователите си именно в това и в покорното си послушание
деветстотин от тях пили цианид. Всичките деветстотин умре
–
ли. Ако само бяха задали някои въпроси, много от тях щяха
да са все още живи. Но в сляпата си вяра те се покорили на
изискването на своя умопомрачен водач и се пожертвали
в трагично масово религиозно самоубийство през 1978 г. в
джунглите на Гвиана.
“Бъдете Ми приятели, или ще ви унищожа”?
За тези, които са чели многобройните библейски преду-преждения за унищожение, естествено възниква въпросът: Как можем да бъдем приятели с някого, който заплашва да ни унищожи с огън, ако не се подчиним? Казва ли Бог: “Бъде-те Мои приятели, или ще ви унищожа”?
Когато Навуходоносор заповядва: “Паднете пред статуя¬та на колене, или ще ви хвърля в пламенната огнена пещ,”8 той съзнава, че изискването му е далеч по-изпълнимо, от¬колкото ако би казал: “Покажи ми колко ме обичаш, или ще те хвърля в пламенната огнена пещ!”.
Можете да насилите хората да коленичат пред вас, но не можете да ги насилите да бъдат ваши приятели.
“Обичай ме или ме остави!”
Преди години в Деня на влюбените получих поздравител¬на картичка с илюстрация на известния котарак Гарфийлд, герой от едноименния комикс. На илюстрацията обикновено агресивният Гарфийлд сега държи сърцето си в ръце и апе-лира убедително: “Изборът е твой! Можеш или да ме обичаш, или да ме изоставиш!”. Това е начинът да спечелиш приятел, нали? Но разгръщайки картичката, видях, че следва преду¬преждението: “…Направи погрешен избор, и ще пострадаш твърде зле!”.
Бъди мой любим, или ще пострадаш зле? Това би трябва
–
ло да звучи абсурдно. Но как тогава да си обясним страхови
–
тото предупреждение на третия ангел в Откровение, 14 гла
–
ва, в светлината на предложението за приятелството в Йоан
15:15? Казва ли Бог: “Това, което искам най-много, е вашата
любов и приятелство. Но ако не ги получа, ще ви измъчвам
през цялата вечност”? Намирате ли го за обаятелно и убеж
–
даващо? Или имаме право да попитаме за смисъла? Слугите
не задават въпроси. Приятелите го правят. Приятелите поч
–
тително и благоговейно питат: “Защо?”.
“Искай на свой собствен риск!”
Притежавам още една картичка с Гарфийлд, на която той държи чук във вдигнатата си високо лапа и застрашително предупреждава: “Искай на свой собствен риск!”.
За съжаление някои, изглежда, чуват Бог да произнася същото предупреждение. Мисля, че е много по-опасно да НЕ задаваме въпроси, тъй като така лесно бихме могли да свършим като пиещи цианид с Джим Джоунс и неговите 900 жертви.
Целта на Библията е да предостави доказателства, върху които търсещите и питащи приятели на Бога могат да бази-рат своето разбиране. Бихме очаквали Писанията да ни пред¬ложат примери, които показват как нашият Небесен Отец се отнася към сериозните въпроси на Своите деца.
Аврaам е наречен приятел на Бога
Помислете за Авраам. Когато слиза дa унищожи Содом и
Гомор, Бог за пръв път се отбива от пътя Си, за да каже на
Своя стар приятел какво възнамерява да направи.9 Авраам
отговаря ли: “Кой съм аз, та да задавам въпроси относно
Твоите неизследими пътища? Както си решил, Господи. Аз
ще бъда на отсрещния хълм, за да наблюдавам как горят!”?
Не! “Боже, доколкото Те познавам, не можеш да направиш
такова нещо! Ами ако има петдесет достойни хора там, или
четиридесет, тридесет, двадесет, дори по-малко? Прости ми,
Господи, ако звуча непочтително, но не трябва ли Съдията на
цялата земя да върши това, което е правилно?”10 Бог отговаря ли гневно:”Това е краят на нашето приятел-ство! Никога не съм виждал такава наглост!”?
Напротив!
“Трябва да си Ми приятел, който Ме разбира, за да го¬вориш така. Ще те направя модел на доверяващо се прия¬телство през останалата част от Писанието.” И така, както в Стария, така и в Новия Завет Авраам е споменат като най-до¬брият приятел на Бога – като човек, който се осмелява да Го пита: “Защо?”.
Бог говори с Моисей както човек говори с приятел
По-късно в историята Бог казва на Моисей: “Дотегнаха ми тези хора. Отдръпни се да ги унищожа. А от теб ще направя велик народ.”11 Моисей отговаря ли: “Разбира се, Господи! Щом казваш! Кой съм аз да поставям под съмнение Твоите неизследими пътища? И оценявам предложението да направиш от мен ве-лик народ!”?
Не прави нищо подобно.
“Боже, доколкото Те познавам, не можеш да направиш та-кова нещо! Освен това такава постъпка ще развали репута-цията Ти. Египтяните ще чуят и ще решат, че Си бил прекале¬но слаб, за да преведеш успешно народа Си през целия път до обещаната земя. Доколкото те познавам, Боже, не можеш да постъпиш така!”
“Кой друг Ме познава по-добре от теб, Моисей? Ти на¬истина си Мой приятел. Ето защо мога да говоря с теб ясно, лице в лице, както човек говори с приятеля си.”12
“Благодаря ти, Йов, че си Мой приятел!”
Историята за Йов. В своето очевидно изоставяне от Бог,
Йов извиква: “Боже, Ти и аз бяхме толкова добри приятели.
Непрекъснато общувахме заедно. Защо не искаш вече да го
–
вориш с мен? Моля Те, кажи ми какво се промени? Какво не
е наред?”13 Елиу и трима други добронамерени, но “окаяни утешите¬ли”14 идват да съветват Йов. Елиу казва: “Аз не бих поискал да говоря с Бог. Не бих Му дал шанс да ме убие.”15 Както виждате, в най-добрия случай Елиу е само разтре-перан слуга.
Но Йов продължава: “Искам Бог да говори с мен. Моля Те, говори ми, Боже, защото знам, че ако поговорим, ще успея да разбера защо всичко това се случва с мен!”16 В крайна сметка Бог се намесва. “Прав си, Йов. Съветни¬ците ти не Ме познават като теб. Благодаря ти, че си Мой приятел. Благодаря ти, че казваш истината!”17 Ако учениците бяха приели предложението на Исус за приятелство, щяха да се чувстват свободни да задават въ-проси още там, в горната стая. Въпроси като: “Ако искаш да бъдем приятели, защо в Библията има толкова много пасажи относно слугуването?”; или “След като любовта и приятел-ството не могат да се заповядват, защо в Свещеното писание толкова масово се използват закони и заповеди?”
“Кажи на брат си, че го обичаш!”
Вероятно можете да си спомните отдавнашна случка, ко¬гато сте ударили братчето или сестричката си? С обичайната си проницателност майката скоро определя кой е виновен.
“Кажи на брат си, че съжаляваш!”
А вие никак не съжалявате. Даже бихте искали да го уда¬рите отново. Но майка ви стои изправена до вас и е много по-голяма, така че казвате: “Съжалявам”. Просто празен звук!
Тогава майката прави нещата още по-сложни: “Кажи на
брат си, че го обичаш”. Спомняте ли си как прозвучават ду
–
мите ви?
След това става даже още по-лошо: “Целуни своя скъп брат!”.
“Не мога!”
“Казах, целуни брат си, или ще има последствия!” Спомня¬те ли си качеството на тази целувка?
Колко тъжен трябва да е бил Бог, за да се наложи да съ¬бере чедата Си в подножието на планината Синай18 и да им заповяда да Го обичат, да се обичат един друг, да спрат убий¬ството и омразата помежду им, както и да престанат да бъдат неморални, да крадат и лъжат. Когато един баща трябва да направи това с децата си, положението в семейството тряб¬ва да е много, много сериозно…
Любовта не може да бъде заповядана
Апостол Павел обяснява, че законът е добавен поради на-рушения и престъпление.19 Всъщност това, което Бог желае най-силно за децата Си – мир, любов, щастие и доверчиво приятелство, не може да бъде произведено от законодател-ство, още по-малко със сила или страх. “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ.20 Само по начина, по който Духът работи – Духът на любовта и истината – чо-веците могат да бъдат убедени и ползвайки своята свободна воля, да дадат на Бог това, което Той иска.
Можете да принудите хората да ви бъдат слуги. Но не мо-жете да ги принудите да ви бъдат приятели.
Иска ми се учениците да бяха попитали Исус там, в гор
–
ната стая, за широкото използване на закона. Изглежда в не
–
обяснимо противоречие с опита ни и със здравия разум да
ни се заповядва да обичаме Бога и да се обичаме един друг.
Но точно преди и непосредствено след Своето предложение
за приятелство в Йоан 15:15 Исус повтаря заповедта: “Това е
Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлю
–
бих”; “Това е заповедта Ми към вас: обичайте се един друг”.”21 И добавя по същия повод: “Вие сте Мои приятели, ако вършите това, което ви заповядвам.”22 Опитвали ли сте няко-га тези думи върху човек, с когото искате да бъдете приятел?
Какво би се случило, ако докато сте били дете в училище, се приближите до ваш съученик и му кажете: “Можеш да бъ¬деш мой приятел дотогава, докато изпълняваш всичко, кое¬то ти казвам”? Ако това е вашата идея за приятелство, ще се изненадам, ако имате много приятели.
За мен е чест да бъда слуга на Бога
Кой от нас би се осмелил да пристъпи към Бога според невероятната идея на Йоан 15:15? “Ние вече не желаем да се наричаме слуги. Настояваме отсега нататък да сме третира-ни като приятели!”
Всъщност за мен е чест да бъда слуга на Бога! И колко прекрасно би било да чуем Бог да каже накрая: “Браво, до-бри и верни слуга!”. Но самият Бог е Този, Който ни предлага нещо по-добро, далеч по-добро – да бъдем Негови разбира-щи приятели.
Не бива да гледаме снизходително на лозунга: “Бог го каз¬ва! Аз го вярвам! Това е достатъчно!”. Хората, които дейст-вително живеят според принципа на безпрекословното под-чинение, би трябвало да бъдат първите, които се отзовават на поканата за приятелство от страна на Бога. Той казва: “Аз не ви наричам вече Мои слуги, защото слугите просто пра¬вят това, което им е казано. Аз ви призовавам да бъдете Мои приятели, защото искам да разбирате”. Един наистина добър и верен слуга ще погледне много сериозно на това, което Бог е казал относно предпочитанието Си за приятелство.
Бих предпочел да бъда приятел на Бога
За Божи слуга или за Негов приятел считате себе си?
“О, може да кажете, аз възприемам себе си като нещо още по-добро. Считам себе си за Божие дете.”
Всъщност защо е по-добре да бъдете Божие дете?
“Защото децата имат права и аз ценя правата, които Исус е изкупил за мен на такава висока цена.”
Такива думи са подобни на онези, които чух някой да каз¬ва от амвона съвсем наскоро: “Когато отида в рая и се срещ¬на с Бог и Той се зачуди как човек като мен би могъл да бъде там, онова, което ще трябва да направя, е да Му представя правата си. Не е нужно Той да ме харесва. Всичко, което трябва да види, е правото ми да бъда там”.
За мен това е слугински маниер на говорене. И със сигур-ност не е приятелски. Освен това знам, че много деца не са приятели на бащите си. Авесалом е син на Давид, а в същото време става най-големият му враг.23 За себе си бих казал, че по-скоро предпочитам да бъда приятел на Бог, отколкото само Негово дете. За щастие мо-жем да бъдем и трите заедно! Не е нужно да избираме.
Смятам, че е голяма чест да бъда слуга на Бога и особено да бъда оценен като верен такъв.
Огромна привилегия е също да си наречен Божие дете.
Но най-вече предпочитам да бъда Негов приятел. Прия¬тел, който Му се доверява и на когото Той може да се довери.
1 Стая на горния етаж, където Исус яде Пасхалната вечеря с ученици¬те Си. Виж Лука 22:12,13.
