Приятелствотои смисълътна изкуплението
Наскоро получих покана да присъствам на рели¬гиозно събрание, където голяма част от времето щеше да премине в обсъждане на християнското учение за изкуплението.
Ако една от тези покани беше изпратена на апостол Па¬вел, той би бил озадачен от избраната тема.
“Каква е тази дума изкупление?” – вероятно би попитал.
“Не си ли спомняш, Павел? Това е онази специална дума, която си употребил в Посланието до римляните.”
“Не си спомням да съм я използвал изобщо.”
“О, ние не намекваме, че си използвал точно английската дума. Имаме предвид гръцката, която ние, англоговорящите, превеждаме като изкупление.”
“Хм – размишлява Павел – може би ще ми помогнете да си спомня, като ми кажете къде точно в писмото ми до римля-ните смятате, че съм използвал тази дума.”
“То е на около една трета след началото на посланието. След години го рaзделихме на глави и стихове и това пра¬ви много по-лесно намирането на точното място. Наричаме този пасаж Римляни 5:10,11.”
Павел намира мястото и започва да чете замислено, пре-веждайки го сам на английски език!
“Бяхме Божии врагове – започва той, звучейки подобно
на превода
Good News Bible
– „… но Той ни направи Свои
приятели чрез смъртта на Сина Си. Сега, като сме Божии
приятели, колко повече ще се избавим чрез живота на Хрис
–
тос! Но това не е всичко; радваме се заради това, което Бог
е направил чрез нашия Господ Исус Христос, Който сега ни
направи Божии приятели.”1
“Това е мястото, точно там – го прекъсвате. – Там, в края, когато казваш: “…който сега ни направи Божии приятели”, това е мястото, където си използвал гръцката дума за изку-пление.” (Бел. пр. В Римляни 5:10 версията на крал Джеймс използва два пъти думата “примирение”, но в ст.11, където в българските преводи имаме трето използване на думата “примирение”, версията на крал Джеймс използва нова дума – “изкупление”. )
“Не, това е нормалната дума за “помирение” – коригира ни Павел. – Просто смекчих малко думата “помирение”, като я преведох “направи приятели”. Но ако английската дума “изкупление” всъщност означава “помирение”,”да стана при-ятел”, съвсем правилно бих могъл да я използвам следващия път, като превеждам този пасаж от Римляни.“
Какво означава думата “изкупление”?
Ако версията на крал Джеймс не използва думата “изку-пление” в последния ред на Римляни 5:11, може би нямаше да повдигаме този въпрос. Всъщност това е единствена¬та поява на думата “изкупление” в целия Нов завет на крал Джеймс. И в полето на този стих късните редактори на пре-вода добавили бележка, напомняйки на читателя, че това е обикновената дума “помирение”.
Ако наистина искате да разберете смисъла на някоя ан
–
глийска дума, не се задоволявайте с нищо по-малко от мно
–
готомнония Английски речник на Оксфорд. В този огромен
речник можете да проследите историческото развитие на
значението на думата.
Том първи обяснява, че терминът “изкупление” на ан¬глийски atonement, е съставена от сричките – “at” , “one” и “ment.” At-one-ment.
Този голям и стар речник показва как назад във времето, в тринадесети век, е била използвана думата “изкупление” като означаваща “да бъдеш едно”, “да бъдеш в хармония”, обратното на “да бъдеш в противоречие”. А глаголът “да из-купя” в онези дни означавал “да стана едно”, “да се обединя”.
По-късна промяна на смисъла
Всички речници, изглежда, са съгласни, че първоначал¬ното значение на думата „изкупление“ е “хармония, мир, съ-гласие, единство”. И глаголът “да изкупя” се използва със зна¬чението “възстановяване на приятелските отношения между лица, които са били в конфликт“; следователно, „помирение”.
Тези ранни значения обаче сега са маркирани като “ар¬хаични и остарели”. През 1611 г., когато комисията на крал Джеймс решава да използва думата “изкупление” в Римляни 5:11, те я разбират в този стар, “архаичен” смисъл.
С течение на времето, думата “изкупление” започва да се използва все повече и повече, за да обозначи “помиряване, поправяне, плащане на глоба за удовлетворяване на правни изисквания”. Както отбелязва Английският речник на Окс-форд: “Тук идеята за помирение или повторно обединение на практика е изгубена от поглед и надделява тази за прав¬ното удовлетворение или компенсация”.
В обикновената реч днес често използваме думата “изку-пление” именно в този по-късен смисъл на „компенсиране“.
В деня на годишнина от сватбата съпруг се прибира твър
–
де късно, за да изведе жена си на вечеря, както й е обещал!
На път за вкъщи той отчаяно грабва кутия от любимите й шо
–
коладови бонбони и огромен букет от красиви рози. Застава
покаяно пред вратата. (В теологията това се нарича „помиря
–
ване“ или „умилостивяване“).
След значителни усилия комуникацията между съпруга и съпругата се възстановява поне в някаква степен. Съпру¬гата излиза с решение. “Съпруже – обявява тя – можеш да изкупиш вината за позорното нещо, което направи, като ме извеждаш на вечеря всеки понеделник до края на годината.” Това именно е “изкупление” в по-късния смисъл на думата.
Дано тези усилия на съпруга да се реваншира доведат до помирение и аt-one-ment (“единство”) между него и съпруга¬та му. Хармонията в такова единство е първоначалното зна-чение на думата “изкупление”.
Какво казва Исус за изкуплението
Когато някой ме попита какво според мен означава „из-купление“, понякога отговарям: “Харесва ми това, което Исус казва за него”.
“Но Исус никога не говори за изкупление, нали?”
Ще се съгласите, че Исус никога не е използвал тази дума; нито пък някой друг в Писанието, включително Павел. Но аз вярвам, че Господ има много да каже относно изкуплението, особено ако сте разбрали това понятие в стария му “арха-ичен” смисъл на „помирение“ и „ставане приятели“. Вижте например какво казва на Своя Отец в онази паметна молит-ва, записана в Йоан 17 гл.: “И не само за тях се моля (Исус се моли за учениците Си), но и за онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното учение – да бъдат всички едно”.2 Ето това е изкупление: “…както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, тъй и те да бъдат в Нас…”.
Какво означава това да бъдеш “в някого”? Ако Исус е в мен, а аз съм в Него и Той е в Отец, и Отец е в Него – аз искам да знам кой в кого е и изобщо наистина ли някой е в някого.
Да си “в” друга личност е било разбирано от мнозина да
значи “в съюз с” и често така е превеждано. Единството, кое
–
то Бог желае с приятелите Си, е толкова близко и задушевно,
че е като да сме един “в” друг. Въпреки че сме отделни лич
–
ности, можем да бъдем така близки, като че сме едно.
Връзката между Отец и Сина е представена в Библията като съвършения модел на единство. “И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях.” Исус се моли на Своя Отец: “…за да бъдат едно, както и Ние сме едно”.3
Цената на единението
Няколко пъти Исус обяснява какво ще струва да се въз-станови Неговата Вселена – семейството Му – за да стане единна. Той използва термина, понякога превеждан като “от-куп”.4 Тогава обяснява каквa ще бъде цената. “И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.”5
“Ще привлека всички при Себе Си” – казва Исус. Не само хората, но ангели, разбирайки смисъла на кръста, също са привлечени в по-тясно единство с Бога.
Апостол Павел е в съгласие с това разбиране. Той говори за Божия план, “че Вселената – всичко на небето и на земята – може да бъде приведено в единство в Христос”.6
В друго писмо обяснява, че ” Отец благоволи (…) чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните и небесни¬те, като въдвори мир чрез (…) Неговия кръст”.7
Мир във Вселената
В какъв смисъл Вселената има нужда от Христовата ми-ротворческа жертва? Имало ли е някога заплаха за единство¬то в Божието небесно семейство?
За тези от нас, които вземат насериозно последната от
шестдесетте и шест книги, Откровение, 12 гл. описва война,
започнала в небето. От Битие до Откровение може да се про
–
четат причините и последствията от нея и защо необходи
–
мостта Бог да я спечели и да установи мир до края на веч
–
ността е коствала страданията и смъртта на Христос.
Преди тази война да започне, е имало единство в Божие¬то семейство. В онези далечни дни всички Божии деца са се доверявали един на друг. Всички са се доверявали и на своя Небесен Отец, а Той от Своя страна е можел спокойно да има доверие в тях. Там, където цари такова взаимно доверие, има мир, хармония и единство.
Какво се обърква?
За жалост възникнал конфликт на недоверие, който дос-тигнал точката на открит бунт и война. Разединение и дис-хармония заели мястото на единството. Така грехът навля-зъл във Вселената. Както обяснява Йоан, грехът е беззаконие и бунт.8 Или, както Павел го описва, грях е разрушаване на вярата и доверието.9
Целта на спасителния план е да се възстанови това дове-рие, да бъде сложен край на бунта и по този начин да се уста¬нови отново единство в цялата Вселена. Всички Божии чеда са неизбежно включени в този процес.
Някои хора, изглежда, смятат за разочароващо, дори обидно, да научат, че Христос не е умрял само за тях. Но ако Бог не спечели тази война и не възобнови мира в семейство¬то Си, нашето спасение би било безсмислено. Кой би искал да живее вечно в една воюваща Вселена?
Без по-широкото разбиране на конфликта, включващо
цялата Вселена, е трудно да се разбере обяснението на апос
–
тол Павел, че Исус е пролял кръвта Си, за да донесе мир, по
–
мирение и единство на Божиите деца в небето, както и на
земята. Но приемането на войната и проблемите й помага да
се разбере по-широкото значение на кръста и на плана на
спасението и изкуплението.
Това единство, което Бог желае, не може да се заповяда или създаде чрез сила и страх. В хода на човешката история много тирани са се опитвали да установят единство чрез те-рор и насилие. Но този вид единство е нетрайно. Вижте какво се случва в редица страни само през последните години…
Онова единство, което Бог желае, е описано в Новия Завет като “единство на вярата и на познаването на Божия Син”.10 Хората, които обичат и се доверяват на същия Исус и на същия Бог, са естествено привлечени един към друг. Съ¬щата истина за Бога, която ги освобождава от тиранията и страха, ги свързва заедно в най-непоклатимия вид единство. Приятелите на един приятелски настроен Бог се радват на единство и помежду си.
Това е мястото, където смисълът на кръста е толкова ва¬жен. Не може да има приятелство и единство, където има страх. Голгота казва, че не е необходимо да се страхуваме панически от Бога, но да имаме респект и страхопочита¬ние спрямо Него. Когато Бог казва: “Бъди ми приятел”, няма предвид: “Бъди ми приятел, или ще те накажа жестоко”. Вие не говорите така на приятелите си, нали – особено, ако ис-кате да запазите приятелството си с тях. А приятелството е целта и смисълът на изкуплението.
Изкуплението означава сприятеляване
Павел обобщава това в едно прекрасно послание, изпра
–
тено до вярващите в Коринт. От него разбираме, че апосто
–
лът току-що е преминал през дълъг и болезнен период на
враждебност и недоверие от страна на членовете на коринт
–
ската църква. Но неговите усилия за помирение най-накрая
се увенчават с успех. В радостта на възстановеното единство
той пише следните думи: “… ако е някой в Христос, той е ново
създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. А всич
–
ко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исус] Хрис
–
тос и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в
Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше
на човеците прегрешенията им; и че повери на нас посла
–
нието на примирението. И тъй, от Христова страна сме по
–
сланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова
страна, примирете се с Бога”.11
В този пасаж думата, преведена като “приятели” или “ста¬ване приятели” (б.пр. – тук авторът използва английския превод Good News Bible, където на мястото на думата “прими¬рение” в българския превод, е използвана “сприятеляване”), е гръцката дума, често превеждана с “помирение”; и същата, която на едно място във версията на крал Джеймс е преведе-на като “изкупление”.
Струва ми се, че Този, Който е отправил това невероят¬но предложение за приятелство (Йоан 15:15), би трябвало да обича този превод на великолепното послание на апостол Павел към църквата в Коринт, направен от Американското библейско общество.
“Искаш да кажеш, че мога да се прибера у дома?”
Една от най-запомнящите се Господни притчи се отнася за изкуплението – в оригиналния смисъл на тази дума. Исус раказва за син, който пропилява живота си и своя дял от имотите на баща си в разпуснато самоугаждане. Останал без пукната пара и гладен, той си намира работа – ще се грижи за свине.
Докато линее там, в кочината, започва да си спомня колко хубаво е в бащиния му дом и се чуди дали има някакъв начин да убеди оскърбения си баща да му позволи да се върне.
Мислите му може би биха били много различни, ако знае, че баща му отдавна се взира в пътя, надявайки се да зърне завръщащия се син. За съжаление синът не познава добре баща си.
Започва да измисля начини да убеди баща си да го пусне вкъщи. Баща му има право да е много ядосан. Дали пък да не потърси първо майка си, а тя да убеди баща му да прости големия му грях и да даде на сина си още един шанс.
Но идва и проблемът с многото пари, които е пропилял. Ще трябва да намери някакъв начин да се реваншира.
“Сещам се какво да направя – решава синът. – Ще го по¬моля да ме приеме като един от наемните си работници.” С това решение той поема по пътя към дома, репетирайки реч¬та си, докато крачи.
Ако беше погледнал в далечината, сигурно би забелязал баща си, все още вглеждащ се и търсещ го с поглед по този път. “А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. Рече му си¬нът: Тате, съгреших против Небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна (…) докарайте уго¬еното теле и го заколете; и нека ядем и се веселим, защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.”12
Най-сетне синът е научил истината за баща си. Дори не се налага да произнесе своята реч. Неговият баща му е простил много преди това. Но синът трябва да се върне у дома, за да разбере това. Сега прошката на баща му го довежда до ис¬тинско покаяние.
Докато е в прегръдката на баща си, блудният син започ¬ва да схваща първоначалното значение на думата “изкупле-ние”.
Слугите разбират изкуплението като извършане на по-правки.
Приятели разбират изкуплението като сприятеляване.
По-големият брат е само слуга
Когато звуците на тържеството достигат до ушите на по-големия брат, той започва да протестира, че извършеното от баща му не е право.
“Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал уго-еното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен; и всичко мое твое е. Но прилично беше да се развеселим и да се за-радваме; защото този твой брат бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери.”13
Зает с правосъдието, по-големият брат отказва да при-съства на празненството.
Притчата не казва дали той някога е променил решение¬то си.
