Приятелствотос Бога и борбата с греха
Апостол Павел уверява вярващите в Рим, че тъй като сме “оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”. 1
Възможно е вашата любима версия на Библията да казва не “имаме мир”, а “нека да имаме мир”. Разликата се състои в изписването на гръцката дума означаваща “има”. Тъй като двата вида изписвания са ползвани почти по равно в различ-ните ръкописи, решението кой е по-точният вариант трябва да се основава на нечие разбиране на целия пасаж. Новоза-ветните учени са обсъждали въпроса в продължение на мно-го години, понякога с немалка разгорещеност!
В същото време преводът на Джеймс Мофат от 1913г. предлага добър мост между двата избора: “Нека се наслаж-даваме на мира, който имаме”.
Значението на оправданието
По-важният въпрос всъщност в този стих е какво означа¬ва да сме “оправдани”? Вашата версия може би изобщо не използва тази дума. За някои този базиран на латинския език термин е “завоалирана реч”.
Гръцката дума, която Павел използва, основно означа
–
ва “да поправя”, “да поставя нещо в ред”. Версията
The Good
News
превежда този стих така: “Сега, когато сме в правилни
отношения с Бога чрез вяра, имаме мир с Бога”.
Вярващите тип “слуги” разбират, че това, което трябва да се поправи между тях и техния оскърбен Господар, е преди всичко правен въпрос. Решението на този проблем, както го виждат те, е получаването на прошка и съответното кориги-ране на юридическият им статут. Те използват думата “оп-равдание” в смисъл на помилване и заявяване, че вече са в изправни законови отношения с Всевишния. Това носи мир с Бога, казват те, защото сега няма нужда да се страхуват от гнева Му, нито от наказание или загуба на наградата им.
Но прошката сама по себе си не носи истински мир. Случ-вало ли ви се е някога някой да ви прости нещо срамно и след това заради неудобството, което изпитвате, да се уло-вите, че избягвате човека, който ви е дал прошка? След като сте били “оправдани чрез вяра”, Бог не иска от нас да го из-бягваме от срам. Иска да бъдем близки приятели.
Вярващите тип “приятели” имат различно разбиране за оправданието (ако трябва да използвам тази дума). Това, което не е наред, вярват те, е преди всичко прекъсването на връзката на вяра, разрушаване на доверието. За да се попра-ви това, доверието трябва да бъде възстановено. Да съм в правилни отношения с Бога, означава да Му имам доверие и да бъда Негов верен приятел. Това, разбира се, вече означа-ва мир. Апостол Павел поставя доверието, мира и правилни-те отношения с Бога, всички заедно, в този стих. За приятели¬те именно това е смисълът.
Защо тогава има борба?
Апостол Павел отдавна се радва на мир с Бога. Но далеч не е в мир със себе си. Той признава това на римските вярващи: “Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша (…) Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”2
Опитва се да обясни своя конфликт. “Имам желание да правя това, което е добро, но не мога…”
“И тъй, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешно-то ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телес¬ните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.”3
“Човек, който говори по този начин, не се е обърнал и новородил” – биха казали някои. Но много благочестиви вярващи са открили от собствен опит, че борбата на Павел може да продължи до края на живота на един човек. Разбира се, без значение колко болезнено се усеща борбата, решението остава същото: “Благодарение Богу! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ”4
Гръцката дума за “окаян” може да включва и значението “износен от усилена работа”. Апостолът звучи като светец, който наистина се опитва, но е изтощен от продължаващото усилие.
Струва ми се, че Павел описва прехода от борещ се като обикновен слуга и борбата като разбиращ приятел.
Още преди да стане християнин, той е абсолютно решен да изпълнява всичките Десет Божи заповеди. Споменава на вярващите във Филипи, че в своето практикуване на закона е бил “фарисей”, което означава, че е бил стриктно послу¬шен. “По правдата, която е от закона – заявява той – съм не-порочен”5
Не е бил крадец. Не е извършвал прелюбодейство. Нико¬го не е убивал. Според разбирането му по онова време това, което е направил на Стефан, не е било убийство, а само вър-шене на Божията работа по изкореняването на една ерес. Освен това винаги вярно е плащал десятък. Всъщност е из-пълнявал всеки принцип, за който е знаел.
Но след като се среща с Исус по пътя за Дамаск, Павел за-почва да се вглежда по-отблизо в Божиите заповеди. Чул е за учението на Исус, че само външното подчинение на тези правила не е това, което Бог желае. Това е видът послуша-ние, което човек получава от един слуга. Бог се надява да ви¬дим, че няма нищо своенравно и произволно в Неговите за-поведи. Те представят поведението на любящи, приятелски настроени, надеждни хора, които не просто не убиват – те дори не мразят в сърцето си. Не просто не прелюбодействат – дори не го пожелават в ума си.
Павел трябва да е разпознал в това учение, че Мойсей е казвал същото много по-рано. Когато споменава, че израел¬тяните трябва да обичат своите ближни както себе си, доба¬вя: “Да не мразиш брата си в сърцето си… ”6
Вниманието на Павел е привлечено особено от десетата заповед.7 В светлината на това, което Моисей и Исус поуча-ват, той разбира, че “Не пожелавай” включва дори самото вътрешно желание да направим нещо нередно.
Когато някога в миналото смисълът на тази заповед се е изяснила на Савел, той се е вълнувал, както признава сам. Опитвал се е толкова усърдно. На моменти дори му се е ис-кало да престъпи една от десетте, но успешно е устоявал на изкушението. Не е ли заслужавал признание за това, че не се е поддавал? И не е ли трябвало да получи допълнително признание за това – може би си е мислил – че все още е в разцвета на младостта си, а успешно е устоявал на по-силни пориви от тези на много други хора?
Имах един учител в колежа, който беше невероятно енер
–
гичен човек. Беше и вдъхновяващ християнин. Но беше из
–
мъчван от експлозивен нрав, който понякога излизаше из
–
вън контрол. “Трябва да помните – обясняваше той на някои
от нас, учениците – че аз най-вероятно съм се съпротивявал
на повече изкушения да изгубя търпение, отколкото който и
да е от вас!” Той ме накара да мисля за Савел.
Но по-късно раздразнението му заради заповедта да не пожелаваме се превръща в съгласие и възхищение. Да се подчиниш на номер десет би било ключът към подчинение спрямо всичките останали заповеди. За да стигне до състоя-нието, където той дори не иска да съгреши, би означавало да получи това, което Давид е поискал, а именно – ново сърце и правилен дух.
Павел вече не е загрижен за своите заслуги. Защо да бъде възнаграждаван за нещо, което е толкова полезно за него? А що се отнася до постоянния конфликт, Бог го уверява, че той не е осъден за борбите и страданията си.8
Лекарите не осъждат своите пациенти
Лекарите не осъждат своите страдащи и борещи се паци-енти. Те знаят, че лечението отнема време. Не очакват конту¬зеният човек да спринтира до дома си след първото посеще¬ние на лекарския кабинет.
Бог работи като един безкрайно способен Лекар. Той може да спаси и излекува всеки, който Му се довери. Изобщо не е доволен, когато стигаме до кабинета Му само за да ни бъде простено. Предлага да ни доведе до състоянието, при което няма да се налага повече да молим за прошка. Иска да излекува мисленето ни. Тогава не бихме нарушавали прави-лата, няма дори да искаме да направим това, а всички лоши навици ще си отидат.
За някои това звучи като съвършенство. И за много вяр¬ващи тип слуги това е крайно обременително изискване. За¬ръката “Бъдете съвършени” (Матей 5:48) им звучи като тежка за изпълнение заповед.
Приятелите обаче я виждат като обещание. Те не искат
Бог да се спре на нищо по-малко. Бихте ли потърсили лекар,
за да ви излекува отчасти? Бихте ли казали: “Седемдесет и
пет процента оздравяване ще бъдат напълно достатъчни,
благодаря!”?
Изискване или щедро предложение?
За слугите, които гледат на спасението като на разреше¬ние на проблема на техния правен статут, съвършенството е просто още едно изискване. За приятелите, които гледат на спасението като на излекуване от щетите, нанесени от греха, съвършенството е невероятно щедро предложение.
Слугите искат да бъдат напълно простени. Приятелите искат да бъдат напълно излекувани.
Исус не е дошъл само за да прости греха. Идва, за да го премахне напълно. Както Павел обяснява, Бог изпраща Сина Си, “за да се справи с греха9 “за да се унищожи грехът”.10 Прошката не премахва греха. Грехът не е нещо, записано в книга, за да бъде отмятан като простен от време на време. Грехът е нещо, което се случва вътре в човека. Грехът е бунт и недоверие. Това е, което Исус идва да премахне. И проти¬воотровата за този грях е истината за Бога.
По въпроса за съвършенството Небесният Лекар може да допълни, докато излизаме от кабинета Му: “Не се тревожи изобщо за това. Така съм създал моята Вселена, че следният факт е закон: Хората стават като този, на когото се покланят и възхищават.
Ако наистина останете Мои доверяващи се приятели, съ-вършенството ще дойде. Не казвам, че няма да се борите по¬вече. Но борбата ще е различна”.
Слугите полагат усилие да преодолеят греха, като се оп-итват да го задраскат от своето досие. Приятелите знаят, че могат да се справят с греха само чрез надделяване на исти-ната за Бога в умовете и сърцата им и чрез възстановяване на вярата и доверието им в Него.
7 Някои християни разделят заповедта „Не пожелавай…“ на две – като девета и десета заповеди.
