Свободитена приятелството
Има много свободи, които съпътстват приятел¬ството с Исус, описано в Йоан 15:15.
Настъпва свобода от тиранията на произволно упражня-ваната власт. Можем да задаваме въпроси. Бог иска от нас да разбираме.
Настъпва свободата да говоря ясно и открито, както го правят Йов и Давид. Когато псалмистът говори с Бога, той е много откровен по обсъжданата тема. Ако мрази някого, не се опитва да го скрие в завоалирана реч. Ако иска възмездие за враговете си, ясно моли за тяхното унищожаване.
“Непременно ще поразиш нечестивите, Боже” – моли се той (Псалм 139). След което добавя:
“Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и по-знай мислите ми и виж дали има в мен оскърбителен път; и води ме по вечния път”.
Давид знае, че Бог иска от него да бъде особено честен в отношенията им един с друг. Невинаги е бил такъв. Той се моли в Псалм 51:
“Ето, понеже желаеш искреност вътре в чо-века, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми (…) Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен!”
Свободата от страха
Да бъдем от Божиите разбиращи приятели, означава да сме свободни от страха от самия Бог. Очевидно е, че не е не-обходимо да се боим паникьорски от Онзи, Който иска да бъ-дем приятели. Той никога не ни заплашва: “Бъди ми приятел или ще те унищожа!”.
Дори изправени пред съдебното решение на Небето, няма нужда да се страхуваме. Това е така не само защото имаме Посредник между себе си и светия Бог. Самият Той е наш Приятел.
Тази свобода от страха ще може да бъде тествана за кра¬тък момент, когато застанем лице в лице с Бог в новия свят. Как очаквате да се чувствате, когато дойдете близо до Него? Моисей е толкова завладян от благоговение, когато Бог сли-за на Синай, че казва: “Треперя от страх”.1 Но скоро е в състояние да успокои хората, че не е било нужно да се страхуват.
Тази свобода от страха ще продължи ли през вечността? Какво би било да живеем в присъствието на Бог, Който знае всичко за нас? Дали ще ни напомня умишлено за нашето гре-ховно минало?
Как Исус се отнася към жената прелюбодейка и към нейните обвинители
За да отговорим, трябва само да наблюдаваме как Исус
се отнася към различните грешници. Един от най-драматич
–
ните примери е историята на жената, уловена в прелюбо
–
действо. Историята гласи така:
“И рано сутринта (Исус) пак
дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него; и Той
седна и ги поучаваше. И книжниците и фарисеите доведоха
[при Него] една жена, уловена в прелюбодейство; и като я
поставиха насред, казаха Му: Учителю, тази жена бе уловена
в самото дело на прелюбодейство. А Моисей ни е заповядал
в закона да убиваме такива с камъни. Ти прочее що казваш
за нея? И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да
Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по
земята. Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и
рече им: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък
на нея. И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. А
те, като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха
от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам,
и жената, дето си беше, насред. И когато се изправи, Исус й
рече: Жено, къде са тези [които те обвиняваха]? Никой ли не
те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз
те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.”2
Очевидно ранните християни не знаят какво да правят с тази история, защото тя се появява на различни места в ръ-кописите, а понякога изобщо не е включвана. Вашата версия може да има препратка с обяснение. Но много учени са на мнение, че тази история принадлежи на Библията. Трудно за приемане е, че такава история би била съчинена в дните на Исус или съчинена от типичния преписвач на ръкописи в по-късните години.
Изтъкнатият учен Брус Мецгер от Университета „Прин¬стън“ в книгата си “Текстът на Новия Завет” е съгласен, че “историята (…) разполага с всички белези на историческа достоверност; няма аскетичен монах, който би изобретил разказ, завършващ само с подобно леко смъмряне от страна на Исус”.
Някои религиозни лидери довеждат тази бедна жена при Христос в нов опит да Го хванат в противоречие с учението на Стария Завет.
Всеки опит да го впримчат Исус посреща с обичайното Си умение, изящество и милост.
Този път, за да се уверят, че ще могат да увлекат тълпите
на своя страна, враговете на Христос се стараят да имат не
–
обходимите доказателства. В хода на обвинението те обявя
–
ват пред наблюдаващата тълпа, че “тази жена бе уловена в
самото дело на прелюбодейство”.
След това заявяват: “Знаеш учението на Стария Завет по този въпрос. Знаеш правилото за това какво трябва да бъде направено на жена като тази. Ще се съгласиш ли, че тя трябва да бъде убита с камъни?”. Всички хора наблюдават какво ще направи Исус.
Той не казва нищо. Просто се навежда и започва да пише с пръста Си по земята. Полъх на вятъра или няколко стъпки отгоре и записът ще изчезне. Тогава изговаря докосващите съвестта думи: “Ако някой от вас е без грях, нека пръв хвър-ли камък върху нея”.
Защо Исус не помолва цялата тълпа да се приближи и да им каже: “Нека ви разкрия няколко неща за клеветниците на тази бедна жена”. Не заслужават ли да бъдат изложени? Как¬во ни говори за Бог фактът, че Синът Му отказва да унижи публично тези самодоволни мъже?
Това е, което Христос идва да разкрие. Бог не намира удо-волствие в нашия срам, нито в разкриването на нашите гре-хове пред другите.
Когато всички си отиват, Исус се обръща към жената и нежно й казва: “И Аз не те осъждам. Иди си вкъщи и не съ¬грешавай вече”. Великодушно и милостиво Той се опитва да възстанови самоуважението на тази опозорена жена.
Как Исус се отнася към Симон
Симон – богат човек, когото Исус е излекувал от проказа – поканва Исус и други свои познати в дома си. Три от Исусовите най-близки приятели също са там: Лазар със сестрите си – Марта и Мария. Мария е описана от Лука като “една жена от града, която беше грешница”3 Докато всички седят на масата, Мария донася съд с много скъп парфюм и помазва нозете на Исус, след което ги изтри-ва с косите си. Симон гледа с неодобрение и си мисли: “Този, ако беше пророк, щеше да знае че жената, която се допира до Него, е грешница”.
“А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. Той рече: Учителю, кажи.”4 След това Божият Син разказва историята за двама длъж-ници, чиито дългове са простени. Докато Той разказва, Си-мон разбира, че Исус е прочел мислите му. И вижда себе си като по-лош грешник, отколкото е жената, която е презрял. И може би се пита дали Исус би го изложил пред гостите. Нищо не е по-обидно за Господа от самодоволните обвинения. Но излага ли Той Симон? Казва ли на присъстващите: “Позволете ми да ви открия нещо за нашия домакин”? Вместо това, както винаги, Господ действа великодушно. Той любезно приема импулсивната постъпка на Мария. Със същото великодушие коригира Симон, без да го унижи пред приятелите му. Симон трябва да е бил дълбоко докоснат!
Парализираният в къпалнята Витезда
Когато среща паралитика в къпалнята Витезда, Исус не го унижава, нито го осъжда за това, че е пропилял здравето си чрез своето беззаконие в младежките си години.
Просто казва любезно: “Искаш ли да оздравееш? (…) Ста¬ни, вдигни постелката си и си иди у дома.” По-късно Исус го среща и му казва: “Знаеш какво е причинило неприятностите ти. Не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо…”5
Неразумните ученици
Представете си Исус в горницата в нощта преди разпятието. Дванадесетте ученици се карат като деца “кой от тях се счита за по-голям”6 Изобличава ли ги Исус за тяхното безразсъдство? Смъмря ли ги за нежеланието им да измият краката си един на друг? Не, тихо става, взема престилка и леген с вода и цялата Вселена наблюдава как Великият Творец коленичи и измива дузина мръсни крака. Измива дори краката на Своя предател – Юда. Учениците пропускат шанса да измият нозете на Божия Син в нощта преди да умре! Само един от тях да би пожелал: “Моля Те, Господи, може ли аз да измия нозете Ти?”! Какъв ценен спомен би имал този ученик през вечността!
Но вместо това Исус е Единственият в стаята тази вечер, Който яде вечерята Си с неумити нозе. Чудя се как ли са се чувствали наблюдаващите ангели…
Представете си ефекта върху учениците, когато всеки от своя страна поглежда надолу към главата на Исус, наведен над легена, и чувства как онези силни ръце на дърводелец измиват краката му.
Исус е можел да ги погледне и да каже: “Не вярвате, че Моят Отец е готов да направи същото, нали? Но ако сте ви¬дели Мен, видели сте Отца. Бог ви обича точно толкова, кол¬кото и Аз. Ако ви е удобно с мен, ще се чувствате удобно и с Него… “.
Юда
По-късно Исус заявява, че един от тях ще Го предаде. Но не го излага пред цялата група. Когато казва на Юда да отиде и да направи по-бързо това, за което се готви, другите уче¬ници мислят, че е изпратен за провизии или дори да извър¬ши някоя благородна постъпка, може би да даде помощи на бедните.
Защо Исус не разобличава предателя Си пред другите? Със сигурност той заслужава това. Помислете си какво ни говори за Бога фактът, че Исус не унижава даже такъв пре-дател!
Петър, Яков и Йоан
По-късно същата вечер в Гетсимания Исус взема Петър, Яков и Йоан навътре в градината и там преживява ужася-ващото отделяне от Своя Отец. Три пъти отива до мястото, където учениците дремят, надявайки се на тяхното приятел-ство и на утеха в Своята агония.
Какъв шанс да насърчат Божия Син пропускат ученици¬те! Какво би било, ако тримата станеха и коленичеха около Него, докато Той се моли? Не е ли това, което реално прияте¬лите биха направили? Какъв спомен биха имали тези трима мъже! Но те проспиват всичко.
И Исус не ги изобличава. Съчувства им за това, че са твър-де уморени, за да помогнат.
Петър
Няколко часа по-късно Петър ругае и се кълне в двора, че не е Христов ученик. Твърди дори, че не Го познава!
Тогава петелът пропява, както Исус е предсказал пре-дишната вечер – точно след смелата реч на Петър, че дори другите да Го предадат, той ще отдаде живота си за Господа.
Когато чува пропяването на петела, Петър поглежда да види дали Исус е забелязал. Въпреки че е в смъртна опасност и страда много повече, Божият Син е по-загрижен за своя объркан ученик. Той се обръща и поглежда право в него.
Според начина, по който е разбирал Бог до този момент, Петър може да очаква да види гняв и негодувание в изра¬за на Христос. И той със сигурност ги заслужава! Но вместо това вижда тъга, разочарование и съжаление върху лицето на Този, Който миналата нощ е коленичил и е умил мръсните му крака.
„Петър излезе навън и плака горчиво.“7 Малко по-късно Юда влиза в съда, хвърля тридесетте сре
–
бърника и признава, че е „предал невинна кръв“. Той също
поглежда към Исус. И вижда същата скръб и жалост, които
докосват сърцето на Петър – лицето на този, Който през из
–
миналата нощ е коленичил и е умил и неговите мръсни нозе.
Неспособен да превъзмогне усещането, Юда излиза и се
обесва.8 Жалко, че Юда не реагира като Петър на израза на Исус! Ако беше намерил плачещия Петър и двамата биха колени¬чили в молитва и станеха нови хора, това би било сцена, за-служаваща да се види от цялото Небе!
Представете си как Петър се е чувствал през онази събо¬та. Колко глупаво се е държал през последните двайсет и че-тири часа! Два пъти говори импулсивно в горната стая. Два пъти опозорява себе си в Гетсиманската градина. Проявява такова малодушие и нелоялност, докато неговият Господ е съден!
Сега Исус е мъртъв, без никакъв шанс за ученикът да по-прави каквото и да било от стореното!
Нищо чудно, че се втурва към гробницата в неделя су-тринта, когато чува, че тя е празна!
Мария
Мария е тази, която има привилегията да види Христос първа и да занесе добрата новина на учениците. Тя, сред всички други хора – жената с толкова много проблеми и слабости!9 И все пак именно тя е избраната за тази висока чест. Помислете какво говори за Бога фактът, че точно Мария е така високо почетена!
Когато разпознава Исус пред гроба отвън, тя пада в нозе¬те Му, за да Му се поклони. Исус казва нежно: “Не се докосвай до Мен, защото още не съм се възнесъл при Моя Отец! Но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог”.10 Чуйте как Исус нарича учениците “Свои братя” – хората,
които са Го изоставили, когато са Му били най-нужни!
Когато потвърждават Исусовата заповед Мария да занесе новините на учениците, ангелите казват: “Кажи на учениците и на Петър, че Исус е възкръснал и ще се срещне с тях в Га-лилея”.11 Колко богоподобно от страна тези небесни същества да добавят: “Кажи специално на Петър”! Те се възхищават и се покланят на Бога за начина, по който Той се отнася към греш¬ниците. Как ли са се радвали да добавят: “Кажи и на Петър”!
Това е такъв Бог, с Когото можем да прекараме вечността! Ето защо, въпреки че всички сме грешили, ще се чувстваме удобно в присъствието на Този, Който ни познава толкова добре.
Нямаме причина да се страхуваме от безкрайната памет на Бога. Неговата готовност да прощава няма граници. Той е обещал не само да ни прости, но да се отнася с нас така, ся-каш никога не сме съгрешавали. Ще хвърли всичките ни гре-хове зад гърба Си.12 Ще ги изпрати “на дъното на морето!”13 Няма преструване или забравяне в това. Бог знае как сме живели. Ние знаем какви грешници сме били. Ангелите са наблюдавали всяко наше действие. Въпреки всичко това на-шият Небесен Отец ще ни третира с достойнство и уважение, сякаш винаги сме били Негови лоялни деца.
Това само обещание ли е, или Бог всъщност вече демон-стрира готовността Си да се отнася така с бившите грешни-ци? След като цар Давид умира, Бог говори с неговия син Со¬ломон за баща му. Ето думите: “…Ако ходиш в пътищата Ми и вършиш всичко, което е право пред Мен (…), както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с теб….”14 Но Давид е из¬вършил някои общоизвестни грехове. Как може Бог да го на¬рича човек, който е опазил всичките Му заповеди?
Нещо се е случило с Давид след тези престъпления. Той
е осъзнал, че Бог иска истина „във вътрешния човек“. Така
че е поискал Бог да изследва сърцето му и да очисти у него
мястото, където е мисленето на човека. В отговор на молит
–
вата му е дадено ново сърце и правилен дух. Сега Бог отново
може да нарече Давид “човек, според сърцето Ми”.15 Очевидно Бог наистина има предвид това, като казва – че ще постави нашите грехове зад гърба Си. В небето, ако сме допуснати до Неговото царство, дори ще говори за нас на другите като че ли винаги сме били Негови верни приятели. И за да е сигурен, че ще се чувстваме удобно, няма да допусне там и една-единствена клюка!16
Бихте ли се чувствали по-удобно със Сина?
Когато пристигнете в царството, кого бихте предпоче¬ли да срещнете първо – Бог-Отец или Бог-Син? Задавал съм този въпрос на стотици хора. Повечето от тях отговориха, че най-вероятно биха предпочели Сина.
Какво би станало, ако срещнете първо Исус? Малко по-късно Той ви пита дали вече сте готов да видите Неговия Отец.
Бихте ли казали: “Да, ако ще дойдеш с мен”?
Сега стоите с Исус във величественото присъствие на Бог-Отец. Главата ви е наведена и гледате в пода.
Тогава чувате топъл глас, който казва: “Можеш да ме по-гледнеш, ако желаеш”.
Вдигате погледа си и виждате лице, също толкова мило като лицето на Сина. Започвате да се извинявате: “О, съжа¬лявам, Боже, че ме беше страх. Исус каза, че ако сме видели Него, сме видели Теб. Каза, че ни обичаш толкова, колкото и Той, и че искаш да бъдем Твои приятели”.
“Всичко е наред! – чувате същия топъл глас. – Сега вече знаеш истината. Може ли вече да бъдем приятели?”
Не ме е страх да умра
Преди няколко години погребах стар приятел, който беше и бивш мой студент. Той беше офицер във военновъз¬душните сили и беше водил повече от 50 бомбардировки над Европа по време на Втората световна война. Когато вой¬ната свърши, той се появи в един от моите класове по ново¬заветен гръцки език, подготвяйки се за проповедник. Беше изключителен ученик. Често говорехме заедно за нашата представа за Бог.
През следващите 35 години той служи като много обичан пастор. Сега умираше от рак. Докато стоях до леглото му в болницата, той протегна ръка към мен и заговори тихо: “Зна-еш ли, Греъм, не се страхувам да умра. И знаеш ли причина-та? Ти и аз споделяме една и съща представа за Бог”
11 Марк 16:7; виж също Йоан 20:19
