Доверието не можеда бъде заповядвано
“На колене, или ще те хвърля в огъня!”
Навуходоносор – вавилонският цар и владетел на вели¬ката Вавилонската империя – не изисквал хората да му се покланят като на божество. Просто издигнал огромна златна статуя, шестдесет лакти висока и шест лакти широка, и изви-кал всички началници на царството си, за да присъстват на освещаването й. Цялата история е записана в книгата на про-рок Даниил в Стария завет.1 Когато всички се събрали, вестител обявил царската за-повед, че в момента на дадения сигнал всеки трябва да се поклони пред изправената златна статуя. Който откажел да го направи, щял да “бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.”2 Навуходоносор не виждал нищо неуместно в заповедта си за поклонение под заплаха от огненo унищожение. Не за-плашвали ли и самите божества с подобно възмездие всич-ки, дръзнали да предизвикат недоволството им?
Двадесет и пет века по-късно много от нас считат цар
–
ския призив за поклонение за жесток и нецивилизован. Но
всъщност дали той е по-жесток от деянията на Савел преди
случилото му се на пътя за Дамаск, когато, “дишайки заплахи
и убийство”, се опитвал да принуди хората да се подчинят
на страховитото му божество? И не са ли милиони хората в
нашата модерна епоха, които вярват в такъв бог, който изис
–
ква не само тяхното подчинение, но дори и техните любов и
доверие и всичко това под заплаха не само от смърт, но и на
вечни мъки в пламъците на ада?
Музиката прозвучала и всички коленичили с изключение на трима млади евреи – Седрах, Мисах и Авденаго.Те били доведени във Вавилон като пленници по време на завладя-ването на Юда. Навуходоносор ги избрал да бъдат обучени в делата на императорския двор, а неотдавна ги издигнал и на ръководни позиции в империята си. Научавайки за тяхното непокорство, царят се разгневил и ги повикал при себе си.
“Вярно ли е, Седрах, Мисах и Авденаго, че не служите на моя бог и не се покланяте на златния образ, който поставих?
Сега (…) ако сте готови да паднете и се поклоните на обра¬за, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в съ¬щия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? ”3 Младите мъже почтително отказали и обяснили, че Богът, на Когото служат, е в състояние да се погрижи за тях. Почер-венял от гняв, Навуходоносор наредил пещта да се нагрее седем пъти повече от обичайното и тримата да бъдат върза-ни и хвърлени в нея.
Как Бог дисциплинира Навуходоносор
Как може Бог да коригира човек с такава арогантност и сила? Как би могъл дори да общува с един тиранин, дотол¬кова свикнал да получава каквото пожелае, че би унищожил всеки, който му се противопостави?
Разбира се, Бог би могъл лесно да унищожи Навуходоно
–
сор, докато той си седи на трона. Свидетелите на това биха
били впечатлени. Но унищожаването не може да дисципли
–
нира унищожения. И Небесният Отец тепърва започва обу
–
чаването на своето надарено, но арогантно дете.
Едно нещо Навуходоносор уважава и това е силата, коя¬то го превъзхожда. Когато Даниил е в състояние да напомни на царя за един забравен сън, Навуходоносор се покланя в краката на пророка. “Наистина, казва той, твоят Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и Откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна. ”4 Бог среща хората там, където са. Така че, както среща Мо-исей при горящия храст,5 среща и Навуходоносор в пламъ-ците на огнената пещ.
“Тогава цар Навуходоносор, ужасен, стана бърже, и като продума, рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те, отговаряйки, рекоха на царя: Вярно е, царю. В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат ня-каква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.”6 Царят извиква към младите мъже да излязат от пещта. Тогава публично обявява:
“Благословен да бъде Бог Седра-хов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела Си и избави слугите Си, които, като се уповаха на Него, не послушаха ду-мата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.7
Бог очевидно спечелва вниманието и уважението на царя. Но Навуходоносор все още не Го познава добре. По¬знава го много по-малко, отколкото например Савел след случката по пътя за Дамаск. Царят все още е далеч от това да е в състояние да каже като апостол Павел: “Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.”8 Вместо това Навуходоносор издава друг тираничен дек
–
рет:
“Затова издавам указ, щото всеки човек от които и да
било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на
Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече и къщата му да се
обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да из
–
бави така.”9
С демонстрация на сила Бог довежда Навуходоносор до първата стъпка към почит и желание да слуша. Царят на свой ред прибягва до използването на сила, за да сплаши хората си да показват дължимото уважение към този мощен Бог.
Навуходоносор очевидно все още не е готов за велико-душната оферта за приятелство от Йоан 15:15.
По друг повод Даниил предприема риск да информира царя, че Бог очаква от него да се отнася с по-голяма доброта към своите подчинени: “Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните; негли се продължи благоденствието ти.”10 И Навуходоносор изразява възхищението си за доверието в Бога, показано от тримата млади еврейски пленници.
Накрая, след няколко години на смиряваща дисциплина, царят е убеден да признае публично, че “Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто ще.”
“По волята Си Той действа сред небесната войска и сред земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Що правиш Ти?”
“Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя Не-бесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност; и пътища¬та Му са справедливи; Той може да смири ония, които ходят горделиво.”
“Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи Всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му!”11 Навуходоносор е особено впечатлен от силата, но при
–
знава също, че начинът, по който Бог използва сила, е прави
–
лен и справедлив. Този път обаче признанието му не е пос
–
ледвано от сурово постановление, че всеки, който откаже
да се присъедини към него в подчинение на Бога на небето,
трябва да бъде “разкъсан на парчета” или хвърлен в буен
огън.
Чудя се дали някога Навуходоносор е станал нещо повече от смирен слуга, който признава суверенната власт на своя Господар? Библейският доклад относно живота му завърш-ва, без да се споменава, че този цар е учил хората на любов и доверие, за разлика от доклада за Божиите приятели Моисей и апостол Павел. Може би Навуходоносор ще трябва да нау¬чи повече за свободата на приятелството в бъдещия живот. Като благоговеещ и готов да слуша слуга, той ще бъде готов да се учи.
“Не чрез сила, нито чрез мощ”
Мястото, където Навуходоносор заповядва на народа да падне на колене, не е далеч от модерния град Багдад, столи-цата на Ирак. Съществува твърдение, че владетелят на тази страна силно се възхищава на царя на древния Вавилон. Но възхищението му не довежда до време на мир между наро-дите от Близкия изток. Би било добре, ако Навуходоносор можеше да послужи като модел на управление, посветено да обединява на основата на доверието, а не на сила и страх! Но ако царят на Вавилон би бил такъв управник, разбира се, някои модерни лидери на империи не биха го сметнали за толкова достоен за възхищение!
Колко ли силно би желал Бог доверието и приятелството
да бъдат възстановени в тази част на света, където толкова
много от хората са деца на стария Му приятел Авраам? Тога
–
ва защо Всемогъщият не се намеси и не наложи суверенната
Си воля? Не учи ли и самият Исус, че “за Бога всичко е въз
–
можно?”12 Би ли посмял някой да предположи, че има нещо,
което Бог не може да направи? Ако чрез използването на
сила и мощ Той е способен да превърне всички в Близкия
изток (а защо не и в останалата част на света!) в любящи, до
–
веряващи се приятели, тогава кой е виновен за продължава
–
щата враждебност?
Бог отговаря сам на тези въпроси. (А останалата част от Библията е демонстрация на истинността и значимостта на Неговото обяснение.) “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите.”13 Това послание е предадено чрез пророк Захария на Зо-ровавел – лидера на израелтяните, който наскоро се е завър-нал в Юда след вавилонския плен. След 70 години на дисци-плина в плен, на хората е предоставен още един шанс да се покажат достойни наследници на баща си Авраам – шанс да живеят заедно в такъв мир и хармония, че Ерусалим да стане известен като “Града на Истината”, ” Града на верността.”14 Той може да бъде толкова безопасно и дружелюбно мяс¬то, че “ще стоят старци и баби в ерусалимските улици, всеки с тояга в ръката си поради дълбоката си старост. И улиците на града ще бъдат пълни с момчета и момичета, играещи по пътищата му.”15 Докладът за честността и добротата на жителите на Еру-салим ще се разпространи толкова далеч, че “много племена и силни народи ще дойдат, за да търсят Господа на силите… В ония дни десет мъже от всичките езици на народите ще хва¬нат, да! Ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.”16 Това е, което Бог винаги е искал за потомците на стария Си приятел Авраам! И не само за тях, но и за всички, които чрез приятелството и довереността на Авраамовите деца, биха се запознали с истината за Бога на Авраам.
Но Божието послание към Зоровавел е, че колкото и той
да копнее да помогне на Израел да стане такъв народ, това
не може да бъде осъществено чрез сила и мощ, а само по
начина, по който работи Духът. И докато никой не може да
се противопостави на Божията сила (както и Навуходоносор
накрая признава), все още е възможно и за най-слабия сред
човеците да каже “не” на тихия и нежен глас на Любовта и
Истината.
Чрез сила и мощ Бог извиква в съществуване цялата ог-ромна Вселена. Но дори и безграничната Сила не може да задържи лоялността на Луцифер,17 – най-блестящия ангел – или да убеди много от децата на Адам и Ева да се обичат и да се доверяват на своя Създател.
Чрез сила и мощ – когато почти е загубил контакт с чо-вешката раса – Бог с болка удавя целия свят в потоп. Но си-лата и мощта не могат да спечелят доверието на потомците на Ной. Те нямат съмнения относно съществуването на Бог. Те признават Неговата превъзходна сила. Но подобно на бе-совете, описани в Посланието на Яков, мислите им за Бог ги правят само да треперят от страх.18 Може да се каже, че те вярват в Бога, но нямат желание да Му се доверят като на приятел. Вместо това построяват Вавилонската кула, за да избегнат съдбите Му.
Чрез сила и мощ Бог спасява Своя народ от египетско робство и ги установява в Ханаанската земя. Но всичката тази сила не може да спечели доверието им. Отново и отно¬во те показват повече вяра в жестоките богове на езичество¬то. Цар Соломон в един период от живота си познава Бога така добре, че с вдъхновена от Него мъдрост става автор на книгата „Притчи“. Но по-късно дори той жертва някои от собствените си деца на езическото божество Молох.19
“… но чрез Духа Ми, казва Господ на силите “
Не е липсата на сила и мощ, която кара Бог да изпрати
посланието на Зоровавел. “Господ на силите” е Този, Който
говори. Кой би могъл да познава по-добре недостатъците от
използването на сила? Някои разбират Захария 4:6 в смисъ
–
ла, че целите на Бог не могат да бъдат постигнати с човешка
сила, а само с мощта на самия Бог. Но контрастът в този па
–
саж е между използването на сила и начина, по който Свети
–
ят Дух работи.
Нещата, които Бог желае най-много – траен мир, свобо¬да, доверие и приятелство, не могат да бъдат произведени от сила, още по-малко от страх. Ако всичко, което Бог иска, беше подчиняващи се безпрекословно слуги, Той би могъл да ги има в един миг. “На колене, или ще те хвърля в огъня!” Бог обаче не е небесен Навуходоносор. По-скоро би умрял, отколкото да управлява чрез сила и страх. И един ден, за да направи тази истина ясна завинаги, това наистина коства жи-вота Му.
Исус обяснява как работи Духът. Той учи, Той убеждава, Той умолява… Това не значи, че Духът притежава по-малко сила и мощ от Отец и от Сина, защото също е Бог. Но Той работи с най-голямата и най-трайна мощ – с убеждаващата сила на истината. Апостол Павел говори за силата на истина¬та в спечелване доверието на хората.20 Но този вид мощ не е призната от всички. Тя е ефективна само при тези, които са готови да слушат, които са най-дъл-боко развълнувани не от гръмотевиците на Синай, а от исти-ната, изговорена тихо и с любов.
Духът тихо умолява Юда, докато Учителят мие мръсните крака на Своя предател. Верните ангели трябва да са били изумени, виждайки как Създателят на Вселената, Този, на Ко¬гото те се покланят и Когото обожават, е застанал на колене и на драго сърце извършва тази смирена служба за Своя не¬верен ученик. Светият Дух говори също и на ангелите онази вечер в горницата.Тяхното разбиране за великодушието и благостта на Бога трябва да се е разширило още повече.
Но Юда, предателят, остава равнодушен. Той казва “не” на
нежния глас на Светия Дух. Защо за този неблагодарен от
–
каз на Божието любящо убеждаване Бог не го унищожава?
Ангелите все още имат да научават много неща, когато Отец
тъжно оставя още едно от нелоялните Си деца да пожънат
естествените последици от своя избор. Няколко часа по-къс
–
но, обвит в мрака на своето отхвърляне на истината, Юда се
самоубива.
Години по-късно, вдъхновеният от Духа апостол Йоан описва това паметно събитие, така че и ние в нашето вре¬ме да можем да го прочетем. Тогава може би някои от нас биха се развълнували така силно, както са били и ангелите; и биха преживели по-голямо доверие в този толкова милостив Бог.21 Такова доверие не се заповядва. Не се произвежда чрез заплаха от унищожение. То е спечелено от истината за Бога, така трогателно описана там, в горната стая, и в стотици дру¬ги случаи, записани в шестдесетте и шест книги на Библията.
Това е мощният начин, по който Светият Дух се стреми да постигне Божията цел да изпълни Вселената с доверяващи се и доверени приятели. “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите.”
