Home » Servants or Friends » Servants or Friends: Chapter 7

Servants or Friends: Chapter 7

Esta página también está disponible en: English, Russian, Spanish, Arabic, Estonian, Latvian

Приятелствотои Божията употребана Закона

Ако бихте могли да зададете на Бог един-един¬ствен въпрос, какъв би бил той?

“Аз бих го помолила да ме направи богата!” – отговори засмяно симпатична тийнейджърка, застанала с приятелите си до месарския магазин на Бари в Англия. “Как да се наме¬ри ефективно лечение за рака?”, “Как могат всички да станат здрави?” – бяха отговорите на други двама.

“Има ли въпрос, който вие бихте искал да зададете?” – по-питах и самия месар.

“Да. Бих искал да попитам Бог защо, ако е толкова могъщ, не нахрани гладните хора на Етиопия?” Но Бари вече беше споделил с нас разочарованието си от Бог, Който според него, изглежда, никога не прави нищо, за да помогне. “Така че аз наистина вече не вярвам в Него.”

В едно село наблизо говорих и с човек, който все още из-повядваше дълбока вяра в Бога. “Какъв въпрос бихте искали да зададете на Бог, особено ако можете да зададете един-единствен такъв?”

“Бих го помолил да ми посочи по-точно това, което очак¬ва от мен да направя и също как иска да го направя.”
На една пейка в университета в Кеймбридж разговарях с учен, който не криеше голямото си възхищение от Бога.
“Какъв въпрос бихте искали да зададете на Бог?”

“Знам, че Той вече е отговорил на него, започна той. Но аз бих искал да чуя по-подробно обяснение защо е избрал да прави нещата точно по начина, по който ги прави. Наистина ли е нямало никакъв друг начин? И ако е така, защо?”

През последните години няколко религиозни анкети са включвали запитването по най-важния въпрос, който хора¬та биха искали да зададат на Бог. Отговорите варират от ис-кания за материални неща – особено за незабавнo здраве и мигновенo богатство – до най-задълбочени въпроси относ¬но самия Бог.

Въпросите, които учениците често задават, отразяват егоистичните им грижи, като например кой от тях е най-ва-жен.1 Те все още спорят за това даже по време на последната вечеря с Исус, преди Той да бъде разпнат!2 В един по-ранен момент двама от тях, които са братя, се осмеляват да помолят Божия Син да седнат до Него на най-почетните позиции в идващото царство. Дори довеждат майка си, за да убеди Господ да им даде това, което искат.3 Искането им не е удовлетворено, а другите ученици се раз-гневяват на двамата братя. Не че те не биха отправили също-то искане за себе си!

Какво бихте попитали самият вие?

Ако можеше да сте с Исус и учениците Му през онази по-следна нощ в стаята на горния етаж и бихте могли да зададе¬те на Господ само един въпрос, какъв щеше да бъде той?

Чудя се, ако апостол Павел е бил там, какъв ли въпрос би могъл да зададе? Няколко години по-късно, в своето пос-лание към вярващите в Галатия, той поставя един въпрос, който би бил много подходящ да бъде зададен от учениците през онази нощ в горната стая. Въпросът на Павел е: “…защо бе даден законът?”4 Много от нас са се присъединили към апостол Павел при
разглеждането на този въпрос. Ние обичаме това, което Исус
казва за свободата, приятелството, любовта и доверието.

Знаем също така от опит, че нито едно от тези неща не може
да се произведе чрез заповядване. Защо тогава Бог толкова
често прибягва до употребата на закони? Защо му е да запо

вядва на децата Си да Го обичат и да се обичат един-друг под
заплаха от тежки последствия, ако не се подчинят? Не е ли
много по-вероятно това да доведе до създаването на трепе

рещи, сърдити или дори непокорни слуги, вместо на верни и
разбиращи приятели? Защо Бог е избрал да поеме този риск?

Някои от нас се радват на това, което Исус казва относно говоренето простичко, ясно и разбираемо. В същото време има толкова много “завоалирана реч”, когато хората гово¬рят за Бога и спасението. Но ако Бог предпочита простотата и разбирането, защо е казал на Моисей да създаде толко¬ва сложна система от церемонии и жертви, с всички онези странни символи и фигуративна реч? Не е ли по-вероятно цялата тази мистерия и пищност да увеличат дистанцията между Отец и Неговите деца и да стане по-трудно за тях да мислят и говорят за Него простичко и ясно?  Защо Бог е бил готов да поеме този риск?

В Посланието до галатяните Павел предлага отговор на собствения си въпрос. “Тогава, защо се даде законът? При-бави се с цел да се изявяват престъпленията…”5 Това е пре-водът на New International Version и новите ревизирани стан-дартни версии.

Good News Bible казва, че законът е добавен, “за да покаже какво е закононарушение”. The Revised English Bible обяснява, че “той е добавен, за да направи закононарушението юриди¬ческо престъпление”.

Едно нещо е ясно. Ако Божиите хора не са се държали зле,
нямаше да има нужда от добавения закон. Както бе обясне

но на младия пастор Тимотей, “законът не се налага за пра

ведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и
грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на
бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудници

те, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящи

те се на лъжа; и за всичко друго, що е противно на здравото
учение.”6 Phillips превежда: “Законът не е предназначен за добрия човек, но за човек, който няма нито принципи, нито само-контрол”.

Бог добавя закона, защото е знаел, че ни е необходим.

Как да намерим правилния смисъл?

Дори и след като става приятел на Бога, Павел все още е свикнал да използва малко “завоалирана реч” в богослов-ските си обяснения (макар и не е толкова завоалирана, по мое мнение, колкото, изглежда, се появява в някои преводи).

След неговата забележителна проява на красноречие и ерудиция в близкия град Атина,7 Павел информира вярва-щите в Коринт, че от този момент нататък, когато говори за Бога, ще го прави ясно и просто.8 EНо дори и така, апостол Петър споделя много почтително, че писмата на Павел съ-държат “някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават…”9 Поради тази причина, когато четем писанията на Павел, смятам, че е особено важно да се четат цели пасажи, в даден момент дори цели “книги”, за да се даде на автора им спра¬ведлив шанс да направи ясно намерението си.

Последователното акцентиране на Павел е, че истината
за Бога е в основата на мира и свободата, любовта и довери

ето – доверие, подобно на това на Божия приятел Авраам.
Павел вече е наясно, че тези скъпоценни неща не могат да
се произведат чрез сила или мощ, както казва Бог на пророк
Захария. Нито могат да бъдат наложени със закон. Те могат
да дойдат само като свободен отговор на нежната, но дъл

готрайна убеждаваща сила на истината. В същото писмо към
галатяните апостолът обяснява, че такива неща като “любов,
радост, мир, дълготърпение, благост, милост, щедрост, вяр

ност, кротост, себеобуздание” са “плодове на Духа.”10 Докато Духът на истината търпеливо продължава рабо¬тата си на просветление и убеждаване, Бог използва много и различни мерки за контрол и защита на децата Си. Докато им е дадена възможност да усвоят истината, Той специално е направил използването на закона.

Нашият “придружител” по пътя към Христос

Законът, продължава да обяснява в Галатяни, 3 гл. Павел, е служил като “попечител” (Revised Standard Version), “възпи-тател” (New Revised Standard Version) или в старата версия на Крал Джеймс (King James Version) – “учител”. Той е направен, за “да се грижи за нас” (Revised English Bible), “докато дойде Христос”  (New Revised Standard Version) или “да ни доведе до Христос” (New International Version).

В своя American New Testament, Goodspeed оставя място за различните възможни значения на гръцкия с простия пре¬вод: “Така че законът е бил нашият придружител по пътя ни към Христос (…)  Но сега, когато вярата е дошла, вече не сме под попечителството на служителя.”11 Тези, които са израснали с версията на Крал Джеймс, са свикнали с обяснението, че “законът стана за нас детеводи-тел, да ни доведе при Христа”. Когато тази версия за първи път е отпечатана през 1611 г., думите “за да ни доведе” са отпечатани в курсив, за да се покаже, че са били добавени. Гръцкият казва просто: “законът е до Христа”. В какъв смисъл законът е “до Христос” трябва да се научи чрез обяснение¬то на Павел в околните стихове и в светлината на останалата част от Писанието.

“Учител” може да бъде донякъде подвеждащ превод в зависимост от разбирането за това, какво включват задъл-женията на учителя. В училището за момчета, наименувано на латински Schola Grammatica Watfordensis, което аз посеща¬вах, учителите ни бяха наричани “господари”. Нашите “учи¬тели” не само ни учеха, но и упражняваха много строга дис¬циплина. Тяхната основна функция обаче бе да преподават.

Ако е искал да разберем, че законът е добавен да слу¬жи главно като наш учител, Павел щеше да използва друга дума (като didaskalos, коренът на думата “дидактически”). Терминът, който избира обаче е paidagogos. Тъй като това е източникът на нашата дума “педагог”, можете да видите как тя лесно може да доведе до превода “учител”, което е избо-рът на повечето други английски версии, които се появяват по-рано от тази на Крал Джеймс, чак до Тиндейл. През 1534 г. той го изписва като scolemaster. Католическият Rheims New Testament, в превод от латински през 1582 г., просто го оста-вя “педагог”.

Гръцкият термин paidagogos, който буквално се превеж¬да “момче водач”, всъщност означава „придружител“, обик-новено роб, който е бил поставян начело на деца. Едно от неговите задължения е да придружава момчета до и от учи-лище, за да ги защитава и да ги държи далеч от неприятности. Той не е бил учител. Учителят е в училището. Когато децата порастват достатъчно, за да действат отговорно и да се гри¬жат за себе, те вече не се държат под такъв надзор – просто защото не е необходимо.

Павел обяснява, че Бог е добавил закона за предоставя¬не на услуга, подобна на тази на “детеводач” (или “детеводи-тел”, както е в българските версии – бел. пр.). Но кой закон има предвид апостолът? Бог е дал много закони. Кой от тях е трябвало да бъде наш придружител по пътя към Христос? Моралният? Церемониалният? Някой друг? Павел не казва.

Но има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни. Бо¬гът, Който е дал всички закони, е Този, Който ни е направил предложението за приятелство в Йоан 15:15.
Някои казват, че не е наша работа дори да се чудим защо Бог толкова много е употребявал закони. Това е начинът, по който се говори със слуги. Самият Суверен ни е поканил да разбираме – нещо, което обикновено правят приятелите.
Неразбирането на Божия закон може да доведе до необ-мислено, механично покорство, което Бог осъжда (в книгата на Исая):

“. . . тези люде се приближават при Мен с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мен и благоволението им към Мен е по човешки поучения, изучени папагалски…12

Сравни превода на Good News Bible: “Тези хора твърдят, че ми се покланят, но думите им са безсмислени и сърцата им са някъде другаде. Тяхната религия не е нищо друго, освен чо¬вешки правила и традиции, които те просто са запаметили”.

В Библията сърцето често се споменава като представля-ващо вътрешния човек, седалището на емоциите, мислите и нагласите. Например, Евангелието на Марк споменава, че някои книжници “размишляваха в сърцата си…”13 Пророк Еремия поглежда напред към деня, когато Бог ще изпълни обещанието Си: “Ще положа закона Си във вътреш-ностите им и ще го напиша в сърцата им.”14 Когато Десетте Божи заповеди са дадени на Мойсей, за да бъдат предадени на хората, Бог ги е написал на плочи от камък. Ако Той би искал само сляпо, несъзнателно подчинение от хората Си, едва ли щеше да обещава да напише закона Си в сърцата им – техния център на разсъждение и разум. Просто щеше да го остави гравиран върху камъка, за да продължаваме да про-изнасяме неговите изисквания.

Апостол Павел е бил човек с голяма интелигентност.  Той
нямал търпение да разбере и да обясни смисъла и целта на
всички Божии закони. Като приятел на приятелския Бог, той
знае, че е свободен да поставя въпроса: “Защо е даден зако

нът?”.

Колкото повече Павел изучава Десетте Божи заповеди, толкова повече им се възхищава и се съгласява, че те са мно¬го разумни. Той казва на вярващите в Рим: “Колкото за въ¬трешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон.”15 Законът, гравиран върху камък, е бил записан в сърцето му.

Крайната цел на церемониалния закон

Какво ще кажете за всички закони на приносите и жертви¬те, “завоалираната реч” на ритуалите и церемониите? Трябва ли да бъдат включени в обяснението на Павел, че законът е добавен да бъде “наш придружител по пътя към Христос” и  към по-ясното, по-просто представяне на истината за Бога?

Често старозаветните пророци обясняват, че ако изпъл-нението на предписаните религиозни служби не довежда хората до познаване на Бога и не ги прави по-добри един към друг, всички тези жертви и церемонии не са успели да изпълнят предназначението си. Те не казват, че тези дейнос-ти трябва да спрат. Бог е Този, Който ги е предписал. Просто подчертават, че нищо не е по-важно от знанието за Бога.

Говорейки за Бог, Осия пише следното послание към хо¬рата:

“Защото милост искам, а не жертва; и познаване Бога повече от всеизгаряния.16

“Бих предпочел моите хора да Ме познават, отколкото да ми предлагат жертви” – е преводът на Good News Bible.
Еремия прогнозира, че когато Божият закон е записан в сърцата на хората, “няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават”17 В Библията думата на иврит и гръцки, преведена като
“знам”, може да означава повече от просто да си запознат
или информиран. В зависимост от контекста, “да знам, да по

знавам” някого може да предполага нагласа на благодарност
и одобрение, на отношения с някого, който е специално це

нен. Павел казва на коринтяните, че “ако някой люби Бога,
той е познат от Него.”18 Бог познава Авраам,  Авраам познава Него. Ето защо те могат да бъдат толкова добри приятели. Когато казва, че иска да бъде познат от нас, Бог ни кани също да бъдем Него-ви приятели.

Божиите закони не са заплаха за приятелството

Бихте ли могли да се държите приятелски с Бог, Който на-лага произволни закони, само за да покаже властта Си и да тества нашата готовност да се подчиняваме? Бихте ли искали да Го познавате? Бихте ли искали да живеете с такъв Бог през вечността?

Признавам, че някои благочестиви религиозни хора вяр¬ват, че е важно за Бог да наложи поне няколко произволни правила. Как иначе би могъл да знае дали се покоряваме, или не, казват те. Може би ще правим само това, което ни изглежда разумно и правилно.

Ако е вярно, че някои закони наистина нямат смисъл, то¬гава няма смисъл в нашият опит да разберем тяхното значе¬ние. Просто трябва да сведем глави като немислещи слуги, които правят само това, което им се казва.

Да, аз съм готов да преклоня главата си. Но я прекланям в страхопочитание, защото нашият безкраен Създател, Който наистина има пълното право да бъде произволен, е избрал вместо това да бъде точно обратното!
Когато един летец катапултира от самолета на височина
1500 метра, той не се чувства просто задължен да отвори па

рашута си. Няма никой там, за да го принуди да го направи.
Теоретично би могъл да си каже: “Толкова ми омръзна да ми
казват какво трябва да правя!”. Сега и тук е неговият шанс
да покаже своята независимост от правилата. Но ако иска да
живее, за да лети отново някога, би било много разумно да
отвори парашута си!

Помислете за Десетте Божи заповеди. Някои говорят за тези правила, сякаш са произволни ограничения на свобода¬та ни. Но ако наистина спазваме тези заповеди по начина, по който Исус демонстрира, в какво отношение ще бъдем по-малко свободни? Яков нарича тези правила “закон на свобо¬дата.” 19 Исус и Павел са съгласни с Моисей, че да се пазят Десетте Божи заповеди означава да обичаме Бога с цялото си сърце и ближния си както себе си. Павел го обобщава така: “…кой-то обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: “Не прелюбодействай”; “Не убивай”; “Не кради”; “Не пожелавай” и коя да било друга заповед се заключават в тези думи: “Да обичаш ближния си както себе си”. Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.”20 За да бъде сигурен, че разбираме какво означава човек да обича, Павел обяснява значението в писмото си до църк¬вата в Коринт. “Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не без-образничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с исти-ната…”21 Представете си да живеете в общност, където всеки се държи по този начин. На всеки може да се има доверие, ни-кой никога не се възползва от някой друг, а жените и децата спокойно могат да се разхождат по улиците сами по всяко време.
Но помислете върху десетата от Десетте Божи заповеди.

Думите “Не пожелавай” всъщност забраняват всякакъв вид
зло желание. Сега си представете да живеете в общност, къ

дето хората не само никога не правят нищо лошо, а дори ни

кога не пожелават да го направят! Няма нужда никой да им
заповядва да спрат да лъжат, да крадат, да убиват, да са не

търпеливи или егоистично да настояват да бъде тяхното. Де

сетте Божи заповеди не са изложени на никоя стена.  Всеки
вече е убеден, че има смисъл да се следва пътят на живота,
предписан в тези вековни правила.

Покорен слуга или покорен приятел?

Ако сте вярващ и нямате търпение да вършите Божията воля, какво е това, което ви кара да се подчинявате?
Бихте ли казали: “Аз правя доброто, защото Бог ми е казал и защото Той има силата да ме възнагради или унищожи”? Затова ли не убивате и не прелюбодействате, защото Бог е казал, че не бива? Искате да кажете, че бихте го правили при други обстоятелства, но не можете да си позволите да пре¬дизвикате недоволството Му?

Това е начинът, по който говорят треперещите слуги. Може би е приемлив за начинаещ или малко дете. Но този тип мислене предполага, че Божиите закони са произволни и не са смислени сами по себе си. Този вид послушание не говори благоприятно за самия Бог.

Бихте ли предпочели да кажете също: “Аз правя това като вярващ, защото Бог ми е казал да го правя; аз Го обичам и искам да Му угодя”? Затова ли не крадете или лъжете? Не виждате ли нищо лошо или вредно да правите тези неща? Не ги правите само защото искате да угодите на Бога?  По някак¬ва причина Той не харесва, когато крадат или лъжат, и след като Той винаги е бил толкова щедър към вас, се чувствате задължени да Му угодите? Така е честно и благодарно, нали!
Отново, това е говорене на слуга. И отново, това може да
е приемливо за един начинаещ или за малко дете. При този
тип мислене дори може да има известен напредък отвъд по

корството поради страх от наказание и желанието за награ

да. Но все още предполага произвол в Божиите заповеди и
не говори много добре за характера и управлението Му.

Има и друг възможен подход към послушанието. Можеш ли да кажеш следното: “Аз правя това, защото съм открил, че е правилно и разумно да се постъпва така; и това увеличава възхищението и почитта ми към Този, Който така ме съвет¬ва и ми заповяда в дните на моето невежество и незрялост. Днес, докато съм все още до немалка степен невеж и незрял, аз съм готов да се доверявам и подчинявам на Този, Чийто съвет винаги се е оказвал разумен, и да продължа да Го слу-шам, когато ми казва да направя нещо извън своето сегашно разбиране”.

Това звучи по-скоро като говоренето на разбиращ прия¬тел. И говори добре за Бога като за възхитителен, надежден Партньор.

Когато Бог казва на Своя приятел Авраам да принесе в жертва сина си, Аврам познава Бога достатъчно добре, за да може първо да разпознае гласа Му и след това да се подчи-ни веднага на тази толкова невероятна заповед. Но по дъл-гия път до мястото на жертването той почтително се пита: “Защо?”. Премисляйки заповедта през призмата на знанието си за Бога, той стига до заключението, че Бог или ще предос-тави заместител, или ще възкреси сина му. Божият стар при-ятел се оказва прав!22 На тъжния ден, когато почина нашият немски дог, ние се
утешавахме като донесохме вкъщи малко женско кученце,
порода стар английски мастиф. Въпреки че то вече тежи бли

зо 150 килограма, все още е “кученце” и държанието му в къ

щата се нуждае от значително усъвършенстване. Това е осо

бено вярно за градината, където Моли, както я кръстихме,
бързо разви силен апетит към големите червени цветове на
храста хибискус.

Моли скоро откри, че ние никак не бяхме доволни да я гледаме как тича около басейна с останки от няколко от най-красивите цветове, висящи от муцуната й. В крайна сметка бе установено правилото, че тя не трябва дори да се докосва до тези изкусителни цветя.

Моли е много любящо куче и изглежда нетърпелива да ни угоди. Изглеждаше обаче доста депресирана, когато усете-ше, че е предизвикала нашето недоволство. Това очевидно беше достатъчно, за да я предпази от нарушаване на прави-лото. Но само тогава, когато си мислеше, че я наблюдаваме! Видеше ли ни да изчезнем в къщата, се чувстваше свободна да атакува отново тези прекрасни цветове.

Когато наблюдавахме това през един от прозорците, бър-захме да излезем и да потвърдим забраната. Не беше нужно това да се повтаря често, преди Моли да осъзнае, че я на-блюдаваме и в момента, в който не се подчини, изведнъж се появяваме отново.

Сега само от време на време можем да я видим до храста хибискус, седнала на своите широки хълбоци – но единстве-но поглеждайки към тези вкусни цветя. Тя се взира и назад през рамо във всеки от прозорците, за да види дали я наблю-даваме в края на краищата…

Не очакваме Моли да обмисли и да реши за себе си, че няма смисъл да унищожава тези цветове. Достатъчно е, че се подчинява, защото ни обича и иска да ни угоди.

Но със сигурност би било много разочароващо за Бога, ако Неговите интелигентни деца Му отдават само послуша¬нието на любящи и добре обучени кучета.

Защо си миете зъбите?

Когато бях момче, делях голяма спалня с двама от моите
братя. Всяка вечер майка идваше да ни сложи да спим. Сто

ейки до леглото ми, тя често питаше: “Каза ли молитвите си?
Почете ли от Библията? Изми ли си врата? Изми ли си зъби

те?”. Ако отговорът беше “не”, майка настояваше да се погри

жа за пропуснатото, преди да отида да спя.

В онези дни основната причина, поради която си миех зъ-бите, беше, че майка ми казваше да го правя. Аз я обичах и исках одобрението й. Освен това, ако бях показал бунтовно поведение, то можеше да доведе до нова сесия на долното стълбище.

Но сега съм пораснал малко и никой не ми нарежда да си измия зъбите. Но ми се струва разумно да го правя и знам какво се случва, ако не го правя.  Всеки път, когато посетя офиса на моя пародонтолог, отново прочитам неустоимата табела, закачена на стената: “Трябва да чистиш с конци само зъбите, които искаш да запазиш!”
Ако майка ми можеше да се появи до моето легло тази ве-чер и да зададе същите въпроси, мислиш ли, че щях да мър¬моря: “Гледай ти, пак ли обратно под закона?”.

Не, бих се радвал да чуя как ме пита отново: “Греъм, изми ли си зъбите?”. Бих искал да й благодаря за годините, когато ни караше да го правим. Благодарение на това ние все още имаме зъби за миене.

Бих искал да й благодаря също, че ни помогна да разбе¬рем в нашето невежество и незрялост защо Бог трябва да из-ползва толкова много закони.
Crown with a rose


1 Матей 18:1; Марк 9:34; Лука 9:46-48

2 Лука 22:24

3 Марк 10:35-45; Матей 20:20-28

4 Галатяни 3:19

5 Галатяни 3:19

6 1 Тимотей 1:9, 10

7 Деяния 17:22-31

8 1 Коринтяни 2:1-5

9 2 Петрово 3:16

10 Галатяни 5:22

11 Галатяни 3:24, 25

12 Исая 29:13

13 Марк 2:6

14 Еремия 31:33

15 Римляни 7:22

16 Осия 6:6

17 Еремия 31:34

18 1 Коринтяни 8:3

19 2:8-12

20 Римляни 13:8-10, виж също Матей 22:36-40; Второзаконие 6:5; Левит 19:18

21 1 Коринтяни 13:4-6

22 Битие 22:8; Евреи 11:19.

Copyright © 2010 - 2018 Speaking Well of God, Inc. All rights reserved. Terms of Use | Privacy Policy | Website by NewBlood