Home » Servants or Friends » Servants or Friends: Глава 13

Servants or Friends: Глава 13

Esta página también está disponible en: English, Spanish, Arabic, Estonian, Latvian

Достатъчно дълго лагерувахме до тази планина

Синайската планина е известна с това, че там Бог дава на израелтяните Десетте заповеди, заедно с много други правила и норми, за които знае, че са необходими. След като са напълно инструктирани, Той им казва, че е вре¬ме да продължат напред. “Доволно сте седели на тая плани¬на. Обърнете се, тръгнете по пътя си…”1

Израел се нуждае от тази спирка при планината. Необхо-дими са им всички тези правила и изисквания и цялата “заво-алирана реч” на ритуалите и церемониите. Гръмотевиците и светкавиците са точно толкова важни за тях, колкото и чудо-то на бликналата от скалата вода, и манната.  А Богът, Който ги завежда на Синай, е Същият, Който по-късно им казва в горната стая: “Предпочитам да бъдете Мои приятели”.

Когато най-накрая влизат в Ханаан, израелтяните вземат със себе си плочите с Десетте Божи заповеди. Ако са изпъл-нявали тези правила на любовта, Обещаната земя би била невероятно безопасно и приятно място за живеене за тях.
Но не минава дълго време, и много от тях започват да иг-норират заповедите. В Стария Завет е записано, че в онези дни “всеки правеше каквото му се виждаше угодно”.2 Някои от нещата, които са направили, превръщат книгата „Съдии“ в доста зловещо четиво.

Много от тях забравят Този, Който ги е спасил от египет-ското робство и им е обещал такова прекрасно бъдеще в зе-мята, в която “текат мед и мляко”.3 Някои от лидерите дори възвръщат поклонението пред идоли.

В средата на Десетте заповеди Бог е включил регламент, предназначен да помага на Израел да не забравят добрите неща, които е планирал за Своя народ. Това е заповедта за седмичната събота.

За съжаление вярващите тип “слуги” са склонни да гледат на тази заповед като на особено обременително изискване. “Не бива да правиш нищо приятно в съботен ден”, е техният прочит на заповедта.

Дори и днес някои вярващи тип “слуги” описват разпо-редбите на съботата като произволни, предназначени само да демонстрират Божията власт и да тестват готовността ни да се подчиняваме.

Но Исус идва да покаже, че няма произвол или каприз в Бога. Както Павел обяснява, Божиите закони са добавени, за да ни помагат, да ни предпазват в нашето невежество и нез-рялост и да ни отведат обратно до момента на пълно дове-рие в Бог. Това трябва да бъде вярно и за седмичната събота.

За щастие Божиите приятели са помогнали да се обясни целта за даването на тези правила. Исая дори казва, че ако не се наслаждаваме на съботата, вече не я спазваме по начина, по който Бог иска.4

Очевидно е, че след това изискване, спазването на събо¬тата не може да се заповяда или да бъде наложено със сила. “Насладете се на съботата, или ще бъдете строго наказани!” Такава заповед би била безмислена. Ако детето ви не обича спанак, бихте ли му заповядвали да му е вкусен или в проти-вен случай ще бъде строго наказано?

Но какво би било толкова приятно в съблюдаването на
седмичната събота? За да отговорим на този въпрос, много
би ни помогнало да прочетем останалата част на Библията,
където се откриват редица важни причини.

Слугите, които просто правят това, което им се казва, са склонни да виждат съботата като ограничаване на тяхната свобода – ограничение, което верните слуги са склонни да приемат.

Приятелите разбират съботата като паметник на прия-телството, напомняне за доказателството, че то е основата на свободата и доверието.

Някои предпочитат да се задържат на Синай

Вярващите тип “слуги” са склонни да се задържат за нео-пределено време на планината Синай, намирайки посока и сигурност в голямото разнообразие от ритуали и символи на прошка и спасение, предлагани там.

Някои слуги, изглежда, предпочитат “завоалираната реч”. Тя ги оставя с по-силно усещане за мистерия и страхопочи-тание. И освен това дава на определени религиозни лидери специално влияние и власт. Те са почитани от по-малко знае¬щите „слуги“ като “настойници на Божиите тайни”.5

Но Божиите “мистерии” не трябва да са обгърнати в тай¬на като старателно скрити знания на популярните “мистери¬озни религии” от времето на апостол Павел. Божиите тайни са представени, за да бъдат напълно разкрити и направени познати.6 Всъщност Новият Завет описва най-важната Божия тайна като “самия Христос”.7 А Той не идва, за да скрие исти-ната. Напротив, идва в човешка плът, за да я изложи ясно и отчетливо.

Някои дори поглеждат назад с тъга – към гръмотевиците и светкавиците на Синай. “Колко хубаво би било – съм чувал да казват – ако Бог „повиши глас“ на нечестивия свят днес!”

Приятелите обичат да помнят, че пещерата, където Бог
говори на Илия с “тих и тънък глас”, също е на планината Си

най.
8

От слуги на приятели

Познавам много хора, които са приели с радост предло-жението в Йоан 15:15. Те се радват на свободата на приятел-ството толкова много, че често говорят за това как могат да го споделят с другите. Разбира се, приятелство не може да бъде наложено насила на никого. Както Божият приятел Па-вел ни съветва, “Всеки да бъде напълно уверен в своя ум”.9
Всичко, което приятелите могат да направят, е да насър¬чат другите да се вгледат в същите доказателства, които са убедили тях. А това означава всички доказателства, включи-телно и онези, “по-жестоки аспекти на Писанията.” Твърде често образът на Бога и представата за спасението са бази-рани върху избор на определени библейски пасажи, но не и върху Библията като цяло. “Тук малко, там малко” – казват някои „верни слуги“. Но какво да кажем за останалите?

Останалите части

Всеки, който твърди, че приема Библията като заслужа¬ваща доверие, трябва да изгради своето разбиране, своя модел, своята философия, представата си за Бога и за спасе¬нието върху съдържанието на всичките шестдесет и шест книги. Ако нещо в Библията не пасва на моя модел – или аз не разбирам пасажа, или моят модел се нуждае от разширяване и коригиране.

Когато бях 16-годишен, се записах в автомонтьорски курс,
предлаган ни от гимназията в Калифорния. Всички членове
на курса заобичаха нашия високоуважаван учител, господин
Граб. Той ни раздели по двойки и на всяка двойка зачисли
стар автомобил. Работата ни беше да разглобим движещите
се части на нашия автомобил и най-вече, разбира се, двига

теля. Трябваше да изчистим лагерите, да излъскаме клапани

те, както и да извършим други неща по начина, по който са се
извършвали 55 години по-рано.

След това трябваше да сглобим правилно всички части. Тогава идваше изпитът. Ако автомобилът можеше да запали, изпитът се считаше за взет. В противен случай… Всъщност не мога да си спомня каква беше алтернативата, понеже нашата кола успя да тръгне, макар и с гръм, трясък и рев. Няколко ученици се отдръпнаха предпазливо, а ние триумфално на¬правихме едно кръгче наоколо.

Имаше само един проблем. Като че ли ни бяха останали няколко допълнителни части. За щастие господин Граб беше много мил и така или иначе взехме изпита. Но аз със сигур-ност не бих искал да карам този автомобил на по-дълго раз-стояние. Не и без тези останали извън колата части!

Преди известно време получих отпечатан наръчник за изучаване на Евангелието от Йоан. Една от посочените цели на публикацията бе да насърчи хората да четат Библия¬та като цяло. Погледнах с особен интерес какво се казва за Йоан 16:26. Спомняте си, че това е стихът, където Исус откри¬ва на учениците Си ясно, че няма нужда да иска неща от Отец за нас, защото самият Отец също ни обича.

Но нямаше никакъв коментар по този пасаж в Йоан, 16 гл. Нито коментар за факта, че пасажът дори не беше включен. Когато направих деликатно запитване, авторът обясни, че той не може да намери начин да напасне този стих на тради-ционния модел. Това ме накара да си спомня за моя гимнази-ален автомобил и за всички онези останали “излишни” части.

Образът на Бог във всичките шестдесет и шест книги

През годините съм имал привилегията да водя групи
през всички шестдесет и шест книги от Библията, с основния
фокус – образа на Бога. Не сме губили време в чудене дали
динозаврите са попаднали в ковчега! Но се питахме какъв
Бог е Този, Който удавя почти всички хора.

Помня деня, когато един 84-годишен вярващ се изправи пред 300 души. “Аз просто искам да ви кажа – заяви със забе-лежително твърд глас той – че съм обичал Господа през це-лия си живот. Но сега, след като преминахме през всичките шестдесет и шест книги, не само Го обичам – аз Го харесвам!”

Особено приятно е да минеш през Библията с деца. Те са толкова откровени в своите въпроси и наблюдения.
Един следобед тъкмо бяхме стигнали до старозаветното учение “око за око, зъб за зъб”.10 Възникна дискусия около факта, че Исус казва да не го правим повече. Вместо това трябва да обърнем другата буза.

Попитах децата какво биха направили, ако някой избие един от зъбите им. След няколко предложения, осемгодиш¬ният Кейси, който седеше точно до мен и краката му все още не достигаха пода, сподели внимателно обмисленото си ре-шение: “Първо ще му избия един зъб, а след това ще си обър¬на другата буза!”.

При друг случай говорихме за многобройните спомена¬вания в Библията за Божието унищожение на нечестивите. Попитах децата казвали ли са им някога техните майки: “На¬прави това, което казвам, или ще те убия?”.

“Да!” – отговори възбудено цялата група.
“Мислите ли, че наистина ще го направят?” – запитах.

“Не, разбира се, не! – отговори малката Тина. – Тя само така си приказва, когато ми е ядосана.”

“Смятате ли, че Бог има нужда просто да си приказва, за-щото е ядосан?” – продължих да питам. Децата казаха, че не мислят така.

“Тогава това означава ли, че вашите майки ви обичат по-вече, отколкото ви обича Бог?”
Накрая Кейси беше единственият, който наруши мълча

нието. След като прецени сериозните последици от всичко
казано, успя само да промълви: “Уау!”.

Можех да кажа на децата, че най-доброто решение за тези проблеми е да се спре с въпросите и просто да имаме вяра в Бога. Разбира се, това щеше да е краят на нашето пътуване през Библията. Интелигентните деца скоро се уморяват по-стоянно да им бъде казвано от знаещите възрастни в какво трябва да вярват.
Но аз съм сигурен, че Бог обича да слуша как децата гово-рят за Него по начина, по който нашата група от младежи го направи. Свободата и безопасността да се говори открове¬но за Бога бяха тези, които им помогнаха да преминат книга след книга, през всичките 66.

Благодаря Ти за всичките шестдесет и шест

По време на неотдавнашно пътуване до Великобритания чух за едно малко момиченце на име Лейлани, което напи¬сало няколко писма до Бога. Научих също, че колкото и да беше малка, тя бе прочела всичките книги на Библията. Бе решила, че Богът на всичките шейсет и шест книги трябва да е една много специална Личност.
Шофирах до Шотландия, за да се срещна с нея. Докато стояхме заедно в задния двор на дома й в Единбург, Лейлани прочете някои от своите писма.

„Това – каза тя – е любимото ми.“

“Мили Боже,

Благодаря, че ме създаде; също

и за шестдесет и шестте книги –

39 в Стария Завет,

27 в Новия –

за да можем да разберем за Теб.

Твоя приятелка,

Лейлани”

“Виждам, че има PS в края” – отбелязах.

“О, само малко! Пише: “Ние всички знаем, че е истина”.

“Това означава – обясни тя – че всичко, което Библията казва, е вярно.”

Знам, че бихте харесали Лейлани. И тя е един от прияте-лите на Бога.

Crown with a rose


 1 Второзаконие 1: 6,7

2 Съдии 21:25; виж също Съдии 17:6

3 Изход 3:8

4 Исая 58:13

5 1 Коринтяни 4:1

6 Колосяни 1:25,26

7 Колосяни 2:2,3

8 3 Царе 19:8-13

9 Римляни 14:5

10 Изход 21:24; Левит 24:20; Второзаконие 19:21; Матей 5:38-42.

Copyright © 2010 - 2018 Speaking Well of God, Inc. All rights reserved. Terms of Use | Privacy Policy | Website by NewBlood